За запалените градинари мястото в лехите никога не стига и през цялото време те се блазнят от мисълта да засадят нещо и под сянката на дърветата. Разбира се, на сянка не всичко расте добре, но пък репичките и киселецът нямат нищо против.
Най-добре е да засадим репичките под ябълки, като преценим добре дали ще ни стигне времето за прибиране на реколтата преди силните студове. Репичките издържат до -4 градуса по Целзий. Ако пък ги засадим преди падането на снеговете, ще можем да приберем първата реколта преди пъпките на ябълките да се разпукат. При редовно засяване ще имаме пресни репички всеки месец.
Преди засаждането почвата се разкопава на дълбочина 7-10 сантиметра, след като сме разхвърляли по кофа компост с лъжица комплексни (комбинирани) торовев нея на всеки квадратен метър. Почвата се заравнява с гребло и семената се засяват през 5-6 сантиметра на дълбочина до 3 сантиметра.
Киселецът пък е доста непретенциозен и расте добре както на кисели, така и на алкални почви. Грижите за него са минимални – премахване на цветоносите и рязане на листата.
Сади се през есента или преди снеговете в кръг около дървета, но на не по-малко от 50 сантиметра от ствола и през 25-30 сантиметра чежду кръговете. Дори да не успеем наесен обаче можем да го засадим и рано напролет. Семената се полагат на 2-2,5 сантиметра дълбочина.
Поливането и подхранването дават голям ефект, като се започне още след покълването на семената. Тогава лъжица карбамид се разрежда в 10 литра вода и с разтвора се поливат насажденията. След всяко рязане на листата процедурата се повтаря.
Първата реколта се обира 3-4 седмици след покълването. В края на лятото обаче трябва да спрем, за да могат растенията да се подготвят за зимата.
