Като зеленчукова култура с кратък вегетативен период репичките у нас са застъпени предимно с ранното пролетно и есенното производство. Ранните сортове съзряват за 20-25 дни след поникване, средноранните за 25-35 дни, а късните за 35-50 дни. Те са зеленчуци на късия ден, но вече има сортове, които могат да се отглеждат и през лятото.
Ранните и средноранните сортове са по-устойчиви на ниски температури и стрелкуване, а късните са по-вкусни и полезни, защото за по-дългия срок на вегетация успяват да натрупат по-големи количества захари и витамини, а освен това са по-високодобивни и могат да се съхраняват значително по-дълго.
1. Подходяща почва - почвата се обработва на дълбочина 20-30 см, като на 1 квадратен метър се добавя по половин кофа пясък и хумус, 1 суп. лъжица амониева селитра, 1,5 суп. лъжица калиев сулфат и 2 суп. лъжици суперфосфат.
При отглеждането на репички не трябва да се внася оборски тор и големи количества азотни торове, защото всички те способстват за образуване на кухини в кореноплодите.
В почвите с повишена киселинност се внася допълнително доломитово брашно (до 0,5 кг на 1 кв. м). За тежките глинести почви се увеличава количеството пясък – 1 кофа на квадратен метър.
2. Подходящо място - засяват се на открити, слънчеви и защитени от ветрове места.
3. Качествени семена - през пролетта и началото на лятото се сеят ранни и средноранни сортове, а късни – не по-рано от август. За дружно поникване на семената се накисват и рътят. Могат да се използват и стимулатори за ускоряване на процесите.
4. Правилно засяване - репичките се засяват в браздички с дълбочина 1-2 см на разстояние 10-15 см една от друга. Семената се поместват през 4-5 см.
Репичките издържат на отрицателни температури около 4 градуса, но при недостиг на топлина семената лошо поникват. Оптималната температура за дружно поникване е 15-20 градуса. При такива условия поникват за 3-4 дни, а при по-ниски температури кълновете се показват за 6-12 дни.
5. Поливане - едно от главните условия за богата реколта е регулярното поливане. Почвата трябва да се поддържа умерено влажна. При недостиг на влага кореноплодите стават горчиви и жилави.
След всяко поливане почвата трябва да се разхлабва на дълбочина 3-5 см, за да могат кореноплодите „да дишат“.
6. Подхранване - на плодородни почви репичките не се нуждаят от подхранване. На бедни почви може да се използва настойка от коприва или обикновена тревна настойка.
7. Светлинен режим - оптималният вариант изисква растенията да се осветяват 10-12 часа на ден. Ако светлинният ден се удължи на 13-14 часа, а температурата на въздуха достигне 25 градуса, по-късните сортове не могат да образуват кореноплоди, а започват да стрелкуват. Тогава е нужно да се покриват с материали от нетъкан текстил, така че да бъдат изложени на светлина не повече от 10 часа в денонощие.
8. Борба с кръстоцветната бълха - кръстоцветната бълха е най-опасния вредител по репичките. Химически инсектициди не се препоръчва да се използват, защото в кореноплодите се натрупват вредни за човешкото здраве вещества. Препоръчва се да се обърне по-голямо внимание на превантивните мерки. Те включват:
– обработване на почвата и надземните части с пепел, защото репичките обичат калиево подхранване;
– кръстоцветната бълха не понася кисела среда и поливането с подкиселена вода (1 суп. лъжица лимонена киселина в 10 л вода) помага за унищожаването и;
– бълхата предпочита да се храни със сухите листа на репичките, така че те редовно трябва да се пръскат с вода.
