Сроковете за съхранение на десертните сортове грозде зависят от възможностите им да запазват влагата и да издържат на продължително транспортиране. Повечето сортове имат красив външен вид, приятен вкус и много тънка кожа, т. е. абсолютно непригодни са за съхранение. Опитни лозари признават, че някои сортове бяло грозде могат да се запазят за по-продължително време, но трябва да бъдат обработени със сяра, за да не се появяват петна по зърната. Сярата убива гъбичките и гроздето запазва привлекателния си вид. Най-подходящи за съхранение са късните сортове грозде, с не толкова плътно прилепнали и същевременно твърди зърна, с дебела и здрава кожа.
Голямо значение за трайността на гроздето имат грижите за лозето. Поливането трябва да бъде прекратено 35-40 дни преди прибирането на реколтата. По принцип реколтата от напояваните лозя се запазва по-зле, отколкото там, където влагата се осигурява само от природата. Колкото по-често е поливано лозето, толкова по-малотрайно е гроздето.
При залагането на реколтата от гледна точка на бъдещото ѝ запазване най-добре е пръчките да не са претоварени, тъй като реколтата от тях не подлежи изобщо на съхранение.
Много неща по отношение на трайността нагроздовата реколта зависят и от подхранването. С азотните торове например трябва да се внимава, докато използването на фосфорно-калиеви е само от полза за реколтата.
Ако гроздето е поразено от гъбични болести, няма никакъв смисъл да бъде съхранявано.
Гроздето не се бере в мрачно и влажно време, както и сутрин или вечер. Най-подоходящият период за прибиране на реколтата е средата на деня.
Ако някой разчита, че ще обере неузряло грозде и то ще доузрее при съхранението, бърка – реколтата няма да мръдне и освен това няма начин да бъде съхранена дълго.
В хладилник гроздето може да се запази за доста време. Най-добре е да се съхранява в хладилна камера със специално регулирана газова среда. В домашна обстановка обикновено се съхранява в щайги, на стелажи или в окачено състояние.
