Лозето не се тори по всяко време

Кога е най-подходящото време да се натори лозето или асмата – това е често срещан въпрос от редакционната поща. По правило органичните торове се внасят през есента и веднага се заорават. Когато оборският тор е много добре разложен по изключение може да се внесе през пролетта.
Азотните торове се дават през пролетта най-малко 20-30 дни преди напъпването на лозите. Когато се употребява амониев сулфат и карбамид те могат да се внесат късно през есента или зимата, тъй като се измиват трудно от дъждовете. При температура над 8 градуса по Целзии не се препоръчва карбамид, защото има големи загуби на азот.
Фосфорните и калиевите торове се внасят през целия период на покой на лозите. Най-добре е това да стане през есента, едновременно с дълбоката оран или рано напролет.
Торовете трябва да попаднат в зоната на най-активната част на корените. Обикновено на дълбочина в почвата от 20 до 60 см.
Амониевата селитра е лесно разтворима и подвижна, може да се разхвърля повърхностно, но веднага след това се заорава. Амониевият сулфат и карбамидът трябва да се внасят на дълбочина 10-15 см, за да избегне загубата на азот.
Фосфорните и калиевите торове са бавно подвижни, внасят се на дълбочина 30 - 45 см

Запасяващо торене
Ако ще си правите ново лозово насаждение, трябва да знаете, че е задължително запасяващо торене за 7-8 години. Преди риголването се внасят 50-60 кг активно вещество (а.в.) на декар суперфосфат и 40-50 кг калиев сулфат или калиев хлорид. След риголването се заорават 4-5 т оборски тор на дълбочина 20-30 см. Тези коричества са достатъчни и докато започнат да раждат с пълна сила младите лози не се торят. Когато не е направено такова торене и при слаб растеж, се внасят предимно с азотни торове - по 8 кг а.в. на декар.

Норми за тор
Редовното торене на лозята започва, след като встъпят в пълно плододаване. Годишните норми при достатъчна обезпеченост на почвите у нас за винени лозя са: азот - 8-10 кг/дка; фосфор - 8-10 кг/дка; калий - 12-15 кг/дка; магнезий - 3 кг/дка а.в. За десертни лозя нормите са: азот 10-11 кг/дка; фосфор 8-10 кг/дка; калий 10-12 кг/дка и магнезий 3 кг/дка а.в.

При излишък на азот в почвата лозите имат много силен растеж, зърната стават по-едри и воднисти, по-лесно загниват. Вегетацията се удължава, гроздето не може да узрее навреме, а леторастите остават по-зелени и неустойчиви на зимни студове. Вината имат по-слаб аромат, по-ниско съдържание на алкохол и по-висока киселинност.

Калият помага да узряват пръчките и гроздето. Допринася съществено за намаляване на процента на пропадалите лози и помага да се увеличи трайността на гроздето. При недостиг на калий, в началото на лятото листата от средната част на летораста загубват зеления цвят по периферията си, а след това и между нерватурата.

Фосфорът по време на цъфтежа е важен при оплождането. По-късно се натрупва в зърната, гроздето има повече захари, виното е по-качествено. Гроздето и пръчките узряват по-добре и се увеличава студоустойчивостта на растението.

Органичните торове са най-подходящи, внасят се от 2 до 4 т на декар. Понеже се усвояват по-продължително време, е достатъчно да се тори през 2-4 години. Могат да се смесят с минерални торове. Примерно 2 т оборски тор, 30 кг обикновен суперфосфат (гранулиран) и 25 кг калиев сулфат (гранулиран). За тежки глинести почви се препоръчва овчият тор, а за леки и варовити - говеждият. Птичият се използва обикновено за подхранване в норма 150-250 кг на декар. Определеното количество тор се разрежда с два пъти повече вода и се оставя да ферментира 10-15 дни. Преди да се внесе се разрежда във вода в съотношение 1:5 (една част тор и пет части вода).

Най-подходящите торове
От азотните торове най-често се използва амониевата селитра. Използва се в дози от 18-20 кг/дка. През есента и зимата не трябва да се внася, защото се отмива лесно от дъжда. Не бива да се смесва с растителна пепел и суперфосфат, защото се отделя амоняк, който излита във въздуха, без да се използва от лозите. Амониевият сулфат е също така подходящ, дозата е 25-30 кг/дка. Не трябва да се внася на кисели почви. Най-подходящ е за високо карбонатни почви. Намалява проявите на железен недостиг, особено при поливни условия и за разлика от амониевата селитра трудно се измива. Карбамидът е високоефективен и поради голямата концентрация на азот (46-46,3 %), неговото приложение се увеличава прогресивно. Той е бавно действащ тор и е особено подходящ за лозата.
От фосфорните торове най-често се използва обикновеният гранулиран суперфосфат - по 50 кг/дка. Със същият успех могат да се използват и гранулираните - двоен суперфосфат по 25 кг/дка, троен суперфосфат по 20 кг/дка и суперфосфатно - фосфоритен тор по 30 кг/дка.
Най-подходящ калиев тор е калиевият сулфат, той се предлага на гранули и праховиден. Използва се в дози по 25-30 кг/дка. Калиевият хлорид се използва в същите дози, но не се препоръчва за торене на десертни лозя.