Опорната конструкция на лозите е част от грижите за добива и качеството

Лозата се отглежда на подпорни конструкции. Без тях тя би се катерила по короните на дървета и храсти, ако има такива, или ще се разстила по повърхността на почвата, а стопанинът ще бре ... ядове. Разбира се, изграждането на каквато и да било опора на лозите е свързано с по-големи или по-малки разходи, но те се изплащат с много по-висок и по-доброкачествен добив. В практиката се използват три вида подпори - единични колове, телена конструкция и скеле за асмовидните формировки.

Подпиране и привързване към единични колове

Този начин се прилага единствено при чашовидната формировка за индивидуална опора на всяка лоза. И днес има стопани, които отглеждат така стари лозя, макар преминаването от чашовидната към някоя друга по-ефективна да не е трудно. Пък и по лични съображения новото лозе също може да бъде формирано чашовидно.
В практиката се използват колове от различни дървесни видове. Трайността им също е различна. Най-дълготрайни са акациевите и дъбовите - 6-8 години. С по-малка дълготрайност са коловете от бор, ела, ясен, бряст, а още по-кратък живот имат тополовите, липовите, буковите. Трайността им се увеличава чрез предварителна обработка - импрегниране, обгаряне и др.
Коловете трябва да са дълги около 2-2,5 м и достатъчно дебели - 4-6 см в горния си край. Те се забиват напролет след резитбата на около 10 см от главината и на дълбочина 30-40 см. Разполагат се все от една и съща страна на растенията, за да образуват права редица. За предпочитане е това да бъде страната, от която най-често духат ветрове.
Този начин на отглеждане си има някои предимства. Тъй като леторастите не се привързват по отделно, а се събират в едно, работата е лесна и бърза. Освен това лозето може да се обработва в две посоки. Но подпирането на отделни колове има и сериозни недостатъци. То е приложимо само при чашовидната формировка и не позволява да се използват по рационални резитби като Роая, Гюйо и др. Събраните леторасти се засенчват, проветряването е намалено и се създават условия за развитие на болести и гниене на гроздето.

Подпиране и привързване към телена конструкция

За нея се използват колове, които могат да бъдат дървени или железобетонни. Крайните колове се забиват точно срещу всеки ред на разстояние от първата лоза равно на половината разстояние между лозите в реда. Междинните се разполагат през 4-5 лози. Дълбочината, на която се забиват, е около 60 см. Крайните колове може да бъдат вертикални или наклонени. В първия случай откъм вътрешната страна се поставя под ъгъл подпора, а във втория - обтяжка от външната страна (виж фигурата).
Между коловете се обтягат няколко реда поцинкован тел. Броят им и разстоянието от почвената повърхност и между тях зависят от избраната формировка, както и от някои други условия.
Телената конструкция предлага редица предимства. Тя дава възможност да се използват много по-рационални от чашовидната формировки, като единичен и двоен Гюйо, кордон Роая, Казнав и др. Истина е че при тези формировки привързването е по-трудоемко, но пък то улеснява обработките, борбата с болестите и неприятелите, осигурява по-доброто огряване от слънцето и в крайна сметка се отплаща с по-висок и по-доброкачествен добив.

Подпиране и привързване на асмовидно отглеждани лози

Отколешна практика е в дворовете да се отглеждат високостъблено лози, за които се изгражда подходящо скеле. Особеното тук е, че освен всичко друго, се търси и естетически ефект. Ще го постигнете, когато за направата му използвате метални тръби с подходящ диаметър, Т-образно и винкелово желязо. За да ги предпазите от ръждата, намажете ги с антикорозионни средства (миниум), а с цветовете на блажните бои може да постигнете приятно съчетание на багри, хармонично сливащи се с архитектурните елементи, декоративните растения и цялостната дворна композиция. Металът може да се съчетае с обработено дърво, с циментови или зидани колони и да се постигне приятен художествен ефект.
Височината на скелето обикновено е 2,20-2,50 м. Носещите стълбове се изправят по реда на лозите от двете страни на алеята или площадката на разстояние 2-4 м според якостта им. В горния край по дължината и напречно се свързват с винкелово желязо, или тръби с по-малък диаметър. Така се постигат правоъгълни форми. В тях се изпъва поцинкован тел. Той служи за привързване на кордоните и пръчките и заедно с цялата конструкция понася товара от лозовите пръчки и от обилната реколта, на която са способни асмовидно отглежданите лози.