Времето за ново лозе

Мястото за лозе се подготовя още през август или в началото на есента, тогава се риголва. Площта до момента на засаждането се оре перпендикулярно на риголването на дълбочина 25-30 см. След това се обработва (култивира се) няколко пъти, подравнява се и се маркира.
Прилагат се 3 форми на засаждане – квадратна, правоъгълна и шахматна (фигура). Квадратната е подходяща за лози с чашовидна формировка и позволява обработката да е в двете посоки – на кръст. Правоъгълната се прилага предимно при формировки с изградена телена конструкция, а шахматната - на наклонени терени като средство за борба с ерозията.
Основните фактори, от които зависят разстоянията на засаждане са климатът на района, почвата, сортът и формировката на лозите. Решаващо значение за разстоянията на лозите в реда има сортът – винен или десертен. А за разстоянията между редовете – начинът на отглеждане.
Гъстотата на засаждане се определя от разстоянието на редовете и лозите в реда. Тя се изразява с хранителната площ (в кв. метри) на една лоза и броят на лозите в декар. При правоъгълната форма броят на лозите се изчислява с формулата
Х= 1000 : а . б,
Където: а е разстоянието между редовете; б- разстоянието между лозите в реда.
Когато лозите ще бъдат отглеждани на нискостъблена формировка с подпорна конструкция и ще се обработват на ръка, е подходящо между редовете да се оставят 1,30 – 1,50 м и между лозите в реда 1,20 – 1,30 м за винените и 1,40 – 1,50 м - за десертните сортове. По–големи са разстоянията, когато сортовете са по–силнорастящи и почвата е богата. При средно–стъблените формировки и обработка с впрегатна сила, междуредовите разстояния се увеличават до 1,70 – 1,80 м, а разстоянията в реда се запазват. При високостъблени формировки и механизирано отглеждане редовете трябва да са 2 – 3 м един от друг, а в реда разстоянията се запазват над 1,20 м. Асмовидно отглежданите лози се засаждат на по– големи разстояния – 2,50 – 3 м между редовете и 2 м между лозите. Когато са в 1 ред разстоянието между лозите да е 1,30 – 1.50 м.
Най–добро е слънчевото огряване при посока на редовете север – юг. На места с преобладаващи силни ветрове, редовете се разполагат по посока на ветровете. Върху наклонени терени редовете са по хоризонталите, а при гравитачно напояване са ориентирани по посока на движение на водата.

Изборът на сортовете
Въпреки голямото разнообразие във всяка държава и лозарски район се използват определени сортове, които са най-подходящи. Прекрасните условия на нашата страна позволяват да се отглеждат както винени така и десертни лози.
Винените трябва да отговарят на категорията и типа вино, което ще се произвежда. Условията на месторастене са различни за червените и белите сортове.
Изискванията към соротовете зависят от направлението на използване. Те са различни по количеството и качеството на добива, устойчивостта на ниски зимни течператури, болести и неприятели. Към десертните сортове изискванията са свързани с органолептичните качества на гроздето и с на външния вид на гроздовете- големина, форма, оцветяване на зърната, привлекателност.

Предпочитаните
По-масово у нас се използват белите сортове Перл дьо Ксаба, Мечта, Супер ран Болгар, Плевен, Брестовица, Болгар, Италия, Русалка, Надежда, Наслада, Дружба, Русенско едро, Русенско без семе, Приста, Чауш. От червените предпочитани са: Кардинал, Мискет русенски, Мискет плевенски, Мискет хамбургски, Алфонс Лавале, Русалка – 3, Вита, Палиери, Кишмиш молдавски, Дунав, Велика, Блек пърл, Сензо.
Най-масово засажданите сортове за бели вина са Димят, Мискет врачански, Мискет червен, Мискет Отонел, Тамянка, Юни блан, Ркацители, Шардоне, Ризлинг рейнски, Совиньон, Гевюрцтраминер и Алиготе. За червени вина се препоръчват Памид, Гъмза, Мавруд, Широка мелнишка лоза, Мерло, Каберне Совиньон, Пино ноар, Евмолпия, Сензо, Шевка, Букет и Рубин.

Към лозовите подложки има доста изисквания. Трябва да издържат на филоксера и нематоди, бактериални и вирусни болести, засушаване и прекомерна въздушна и почвена влажност, засоляване и киселинност на почвата, да се устойчиви на карбонати. Преценяват се и по още други показцатели - коренообразуване и калусообразуване, колтукообразувателна способност, строеж и узряване на леторастите, количество и качество на зрялата дървесина, добив на първокласни лози във вкоренилището, добиви и качество на гроздето, дълговечност на насаждението.
По-масово се използват подложките Берландиери х Рипария СО4, Кобер 5 ББ, Рупестрис дю Ло, Шасла х Берландиери 41 Б, Феркал, Берландиери х Рупестрис 110 Рихтер, 1103 Паулсен, 140 Ружери, Рипария х Рупестрис 101- 14, 3 309, Рипария гранд глабър х 144 М (Кордифолия х Рупестрис) 44- 53 М и др.

Подреждането
Когато лозето е съставено от няколко сорта е добре при подреждането да се спазва известна последователност. Ако ще засаждате склон Мавруд, Каберне Совиньон и Мерло, в горната част трябва да започнете с Каберне Совиньон, в средата - Мерло и в долната част Мавруд, който има най-големи гроздове и за тях се изисква по- дълбока почва. Освен това е добре едно лозе да е съставено от няколко сорта, като всеки да бъде засаден в самостоятелни редове. Това ще улесни резитбата, прибирането на гроздето и другите агротехнически мероприятия.
С маркирането се определят местата на лозите по приетата схема. Ръчното маркиране се прави с помощта на предварително подготвени телове, върху които са отбелязани разстоянията между редовете и между лозите. Механизираното се извършва с тракторни маркири. С тях се очертават редовете. После напречно се прокарват маркирни бразди, които определят разстоянията на лозите вътре в реда. Там, където се пресичат маркирните бразди се поставят индивидуалните подпорни колчета и се засаждат лозите.
При стъблено формираните лози се поставят и индивидуални подпори – от дърво пластмаса или метал. Те се разнасят и се забиват по време на маркирането, на отбелязаните за засаждане места.

Засаждането
Може да се засажда в ямки, със садило, с хидробур и с посадъчни машини. Изрязват се корените на дължина 6 – 8 см, когато засаждането ще е в ямка и на 1 – 2 см, когато ще е с машина, хидробур или садило. Корените, израстнали от възлите над петата и от калема се премахват, а леторастът се прерязва на 2 видими очи.
Пролетното засаждане се извършва през март и началото на април, когато температурата на почвата на дълбочина е достигнала 10-12С. По това време процентът на прихващане е по-висок и растежът през първата година е по-силен.
Веднага след засаждането площта се изорава на дълбочина 15 см без да се обръща почвения слой, така се разрохква притъпканата почва.

В райони, където лозята се отглеждат при загребни условия, през пролетта, когато е преминала опасността от късни зимни студове, лозите се отгребват. Това се прави през втората половина на март и началото на април, когато почвата е достатъчно просъхнала и може лесно да се обработва. Но - обезателно преди да започне напъпването на зимните очи. Отгребването става с плуг. От двете страни на реда се прекарва по една бразда така че почвата да пада в междуредието. След това почвата около лозите (под спойката) се премахва с мотика като се образува трапчинка около тях, за да се улесни резитбата на лозите.
Повърхностно разположените корени се изрязват, така се засилва растежът на стъпалните.
Резитбата за формиране на лозите на втората година след засаждането им се извършва на чеп с две видими очи. В случаите, когато се прилага обикновеният метод на формиране за стъблено отглеждане, на третата година оставените две едногодишни пръчки за бъдещи стъбла се привързват за индивидуалното подпорно колче и се превиват по носещия тел в противоположни посоки. Превитите части се съкращават след прикривяването на 50 – 60 см (при винените – на 6-8, а при десертните – на 3-5 очи). При ускорения метод на формиране, на третата година се премахва по-слабо развитата пръчка с по- тънки и недобре узрели колтуци. Другата пръчка се използва за формиране. За бъдещи рамена се избират два добре развити колтука, които се съкращават както при формирането на обикновения метод. При наличие на силно развити и добре узрели колтуци от втори порядък, те се режат на чепове с две очи. В години, с установени повреди по очите от ниски зимни температури, се оставаят и двете пръчки за бъдещи стъбла. Така има възможност за избор на по-добре гарнирани кордони.
През четвъртата и петата година резитбата за формиране продължава по методите, описани през ноември.

В младите лозя
Зелените резитби също формират лозите. Когато някои от лозите са загинали, на техните места се засаждат нови вкоренени присадени лози от същия сорт и подложка. След третата година празните места се попълват чрез засаждане на вкоренени подложки и присаждането им на място или чрез обикновени отводи.
Изгражда се подпорната конструкция. На втората година в зависимост от формировката на лозата се изгражда подпорна конструкция, като местата на коловете предварително се маркират.
Младите лозови насаждения, на които е извършено запасяващо торене, обикновено до встъпването им в пълно плододаване не се торят. Когато не е направено подобно торене и при слаб растеж се тори предимно с азотни торове, дозата е 8 кг а.в. на декар. Редовното торене на лозята започва, след като встъпят в пълно плододаване.

В плододаващите
Приключва резитбата. Пострадалите от градушки и екстремни минимални температури лозя се режат най-накрая. В зависимост от процента на повредените пъпки се осигурява конпенсиращо натоварване, за да се получи нормална гроздова реколта.
След резитбата на лозята се прави текущ ремонт на подпорната конструкция. Подменят се счупените колове и индивидуални подпорни колчета, както и скъсаните телове.
Веднага след това се привързват пръчките, стъблата и кордоните. Това трябва да приключи до началото на напъпването. Превръзките, които са се врязали в стъблата и кордоните се подменят. Оставените при всички формировки стрелки и плодни пръчки задължително се привързват.
Обикновено се тори с амониева селитра или амониев сулфат. Необходимото за внасяне количество тор зависи от запасеността на почвата, от състоянието на насаждението, от сорта, от възможностите за напояване и от направлението на използване на продукцията.
Азотните торове се внасят най-малко 20- 30 дни преди напъпването на лозите, тъй като 70-75% от азота се използва от напъпването до цъфтежа.
Когато се тори с амониев сулфат и карбамид торовете могат да се внесат късно през есента или зимата, тъй като се измиват трудно от дъждовните води, а и условията за нитрификация са неблагоприятни. При температура над 8° С използването на карбамида води до големи загуби на азот.
Ежегодните норми за поддържащо торене при достатъчна обезпеченост на почвите у нас за винените лозя са - 8-10 кг/дка, а за десертни - 10- 11 кг/дка а.в. На бедни почви и по-слаб растеж на лозите количеството на внесения азот се увеличава на 15-18 кг/дка а.в. При силно растящи и склонни към изресяване сартове каквито са Каберне Совиньон и Мискет червен например трябва да се дават по-малки количества или изобщо да не се тори. При поливни условия и висока влагообезпеченост торовите норми се завишат.
Амониевата селитра е лесно разтворима и подвижна и може да се разхвърля повърхностно. Веднага след това обаче се заорава. Амониевият сулфат и карбамидът трябва да се внасят на дълбочина 10-15 см, за да се създадат благоприятни условия за нитрификация и да се избегне загубата на азот.
Плевелите се унищожават с обработка на почвата и с хербициди. Лозята се обработват непосредствено след отгребването и резитбата. Това обикновено е в средата или втората половина на март. На по-леки почви обработката е с култиватор на дълбочина 15-20 см, а на по- тежки, влажни и уплътнени - може с плуг на дълбочина 20-25 см.

Хербициди
Наред с обработката на почвата за борба с плевелите се прилагат и хербициди. Срещу широколистни плевели може да се използват рейсър 25 ЕК- 400 мл/дка (внася се рано напролет преди вегетацията), срещу едногодишни житни плевели- галант супер 200- 250 мл/дка и тарга супер 5ЕК - 300-600 мл/дка (внасят се във фаза 3- 5 лист на плевелите, а за балура при височина 10- 15 см), срещу едногодишни житни и широколистни плевели- агрифлан 24 ЕК - 600-1000 мл/дка (внася се рано на пролет, преди поникване на плевелите с инкорпориране), срещу едногодишни и някой многогодишни широколистни плевели- гоал 2 Е - 150-200 мл/дка (внася се вегетационно – април- май), срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели- баста 15 СЛ и 20 СЛ- 500- 600 мл/дка и реглон форте- 300 мл/дка (внасят се в активна фаза на плевелите), глифоган- 400- 1200 мл/дка, глифозат - 400-1200 мл/дка, глифодин 360- 400- 1200 мл/дка, глюфосан 48 ЕК - 400-1200 мл/дка, ефазат 36 АС- 400- 1200 мл/дка, наса 360 ЕК- 400- 1200 мл/дка, раундъб - 400-1200 мл/дка, раундъб ВП - 400-1200 г/дка, раундъб хоби - 50 мл/м2 и тъчдаун - 400-1000 мл/дка (последните 10 препарата с активно вещество глифозат се внасят във фаза бутонизация на широколистните и изкласяване на житните плевели).

Присаждането на маса се извършва ръчно и машинно. Започва в началото на март, до началото на април присадените лози ще бъдат стратифицирани и ще се подготвят за засаждане в лозовото вкоренилище.
От съхранилището се изваждат резниците за подложка, измиват се и се киснат за 2-3 денонощия във вода (15-16С). Опреснява се долният им отрез на 2-3 мм под възела и се премахват на пъпките (ослепяване). Нарязват се резниците за присадници на калеми с по едно око и се накисват във вода за едно денонощие.
Присадените резници се нареждат в сандъци с дървени стърготини и се поставят в помещението за стратификация. Там се осигурява оптимална температура (24-26С), влажността на въздуха да е около 85-90%, да има и достатъчно кислород. В зависимост от сорта стратификацията продължава 14 до 18 денонощия. След приключването й присаденият материал се закалява за няколко дни. Най-добри са резултатите при 15-20 дневно закаляване на стратифицираните и парафинирани резници на светло. За целта те се изваждат от сандъците, почистват се от полепналите стърготини и се поставят в сандъци, в основата на които има вода. През това време стъпалото на резниците е потопено в 3-4 см воден слой, който се подменя на 3-4 дни. При вкореняването закалените резници по- бързо се адаптират към условията на външната среда.