Забелязано е, че лозите не обичат много съседи и растат най-добре в горда самота. Има обаче и изключения – например покрай копъра и ягодите те боледуват по-малко, босилекът помага на гроздето да се развива по-добре, а розите – да се противопоставя на вредителите. В Европа отдавна садят рози в началото на лозовите масиви, вероятно поради това, че там конете били оставяни да пасат на воля и бодлите на розите били естествена преграда да не изгризат лозите. По-важната роля на розите обаче е като индикатор за заболявания. Въпросът е в това, че розите се разболяват първи, а след това и лозите, така че благодарение на розите може да се определи точно времето за пръскане.
Що се отнася до плевелите, нещата не са еднозначни. Големият австрийски енолог Ленц Мозер премахвал всички плевели в някои междуредия, а на останалите от август ги оставял да растат, след което ги вкопавал в почвата. Там, където междуредията били оплевени, лозите се развивали 2 пъти по-лошо, отколкото около оставяните да се буренясват след август. Затова Мозер съветвал през август между редовете да се сеят сидерати или да се оставят безобидните плевели да растат на воля. През пролетта и първата половина на лятото обаче дори единичните бурени въздействат зле на гроздето и трябва да бъдат унищожавани.
Що се отнася до враговете на гроздето, сред най-изтъкнатите е невенът, дори да е засаден на 3 метра от напълно развити лози. Зле им влияят също магданозът и белият равнец. Най-прочутите влагове на гроздето обаче са осите. През първата половина на лятото те се държат кротко и дори се хранят с насекоми, подпомагайки развитието на растенията в градината и лозето. През втората половина на лятото обаче започват да пакостят, унищожавайки крушите и гроздовите зърна.
Особено внимание трябва да обърнем и на филоксерата, от чиито прокопани проходи загниват корените, растенията съхнат и загиват. Вредителят се забелязва трудно, преди да се появи листната форма. Силно поразените лози вехнат от силното слънце през деня и листата им увисват като парцали. Основната форма на борба с филоксерата е пресаждането на лозите на устойчиви подложки и с увеличаване на подхранването и поливането.
Някои лозари при възможност стигат дотам направо да наводнят лозето за няколко седмици. От химическите препарати могат да се използват Дурсбан 4ЕК (75-135милилитра на декар), Релдан 40ЕК (120 милилитра на декар) и Суми алфа 5ЕК (20 милилитра на декар). В случая с гроздето песъчливите почви са с предимство, тъй като филоксерата не се развива на засадените върху тях лозя.
