Понякога даже при засаждане на ранни сортове гроздеи такива с едри зърна те не искат да узреят и дори през септември остават кисели, без да успеят да натрупат достатъчно захари. Причините обаче може изобщо да не са в метеорологичните условия, а в неподходящи агротехнически практики.
Първият вариант е в неправилното поливане – зреещото грозде не трябва да се полива, тъй като зърната стават по-големи, но се пукат и им трябва много повече време, за да наберат достатъчно захари, оставайки кисели много по-дълго от нормалното. Малко да препие лозат с вода, и събирането на реколтата се отлага с някоя и друга седмица.
Мнозина ще възразят – не поливаме лозите, а гроздето няма никакво намерение да узрее. Те обаче само така си мислят, защото на практика до лозите са разкопали лехи със зеленчуци. Поливат ги, а водата стига и до лозите, които отдавна са пуснали натам своите корени и без никакви угризения на съвестта крадат от лехите със зеленчуците. Затова до лозите не се садят късни зеленчуци – много по-добър вариант е там да се отглеждат бързорастящите кромид лук, чесън, картофи или ряпа, тъй като няма косвено да вредят на лозите.
Втората разпространена причина за слабо набиране на захар от зърната е претоварването на лозите. То е два вида – протварване с леторасти и с гроздове.
В описанието на почти всички сортове е посочено, че на лозата след резитба трябва да бъдат оставени не повече от 30-40 зимни очи, а това означава, че ластарите през пролетта трябва да са още по-малко. Лозарите, които пренебрегват това изискване и оставят повече, ще се изправят пред гъста мрежа от пръчки, в които гроздовете ще зреят много по-дълго от обичайното.
Още по-лошо е, когато претоварването е с гроздове – тогава може да се стигне до положение лозата да се напрегне толкова за осигуряване на достатъчно хранителни вещества за всички, при това без те да успеят да наберат достатъчно захари, че изобщо да не роди на следващата година. За да не се случва това, на всеки летораст се оставя по един грозд и по-рядко – по два, при това ако и двата са дребни и леторастът е достатъчно силен, за да ги издържи. Ако вече е късно за премахване на цели гроздове, може да бъде отрязана по около една трета от всеки – това значително ще облекчи участта на реколтата.
На гроздовете обаче може да се помогне да натрупат захари чрез подхранване. За тази цел лозарите с богат опит традиционно използват дървесна пепел, като я влагат преди прекопаване, или в течна форма, след като са я киснали 2 дни във вода. Пепелта може да бъда заменена със суперфосфат или калиев сулфат – по една кибритена кутийка, разтворена в 10 литра вода и добре разбъркана. След такова подхранване зърната не само набират сладост, но радват и с външния си вид.
