Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" предупреждава, че приетите днес на второ четене поправки в Закона за околната среда представляват орязване на достъпа на бизнеса до правосъдие и намаляват възможностите за опазване на природата. Заради поправките вече няма да може да се обжалват на втора инстанция дела, свързани с екологични разрешения за проекти от национално значение, поясниха от коалицията.
Затова и еколозите ще поискат от президента да наложи вето, като успоредно с това информират всички европейски институции. Предвиждат се и сериозни протестни действия. Промените бяха прокарани свръх скоростно в рамките за няколко седмици.
Промените директно помагат на новия вариант за изграждане на автомагистрала „Струма“, който унищожава Кресненското дефиле, както и за изграждането на каскадата Горна Арда, за удълбаването на река Дунав, за строителството на АЕЦ „Белене“, за разширението на откритите рудници, за строителството на екарисажи и за всякакво строителство около Рилския манастир. Сато цяло улесняват застрояването на планините и Черноморието, срещу които се обявяват над 70% от българските граждани, според социологическите проучвания.
Административни дела на една инстанция няма в нито една страна членка на Европейския съюз. В редица държави такива дела се водят дори на три и четири инстанции.
Орхуската конвенция изрично постановява нуждата от гарантиране на достъпа до правосъдие. Директивата за Оценка за въздействие върху околната среда на Европейския съюз също категорично забранява това право да бъде ограничавано. По нашите земи двуинстанционното съдебно производство е въведено през 1868 година от султан Абдул Азис и отстъпването от това достижение е връщане с век и половина назад.
Това означава по-малко контрол върху решения на изпълнителната власт, към която много от българските граждани нямат достатъчно доверие. Данните за обществените нагласи обаче показват, че най-сериозната заплаха за правовата държава произтича от липсата на законност в действията на самото правителство. Сега то ще определя кои проекти да минават по "бързата процедура", което е предпоставка за още по-сериозни корупционни практики.
В предложенията правна логика липсва, тъй като те означават, че на пълен съдебен контрол (обжалване на две инстанции) ще се подлагат по-малко мащабните проекти, а по-мащабните, включително с трансгранично въздействие – не (за тях ще има обжалване на една инстанция).
Изложените мотиви са свързани с ускорение на инвестиционния процес и изпълнение на проекти, но подходът всъщност означава че не е важно как се харчат едни пари, а е важно да се похарчат бързо, предупреждават природозащитниците.
Паралелно с тези промени на първо четене са приети поправки в Административно-процесуалния кодекс, които предвиждат обвързване на съдебните такси с размера на инвестиционното предложение, което означава драстичното им покачване. Предложено е увеличаване на таксите за бизнеса и гражданите до 1800 пъти спрямо досегашните размери.
Двата законопроекта представляват драстично отстъпление от демократичните практики и са ясно насочени срещу гражданското общество на страната. Те връщат България значимо назад в нейното развитие и я ориентират в посока, различна от целите на Европейския съюз.
Природозащитните организации настояват Народното събрание да реформира така административното правосъдие, че да се гарантира бърз и ефективен процес за всички, а не да приема закони, които водят до отказ от правосъдие. Равенството пред съда и достъпът до правосъдие са демократични и европейски ценности, от които България не трябва да отстъпва, настояват от „За да остане природа в България“.
