„Лично аз определям стопанската 2022-2023 година като най-лошата в българското земеделие след 2007-а и 2017-а, когато заради климатичните катаклизми производството беше на загуба”. Думите са на Светослав Русалов, бивш председатела на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), който обработва около 10 хил. декара земя край пловдивското село Труд. Темата на разговора са климатичните промени, напояването и перспективите пред родното земеделие, дълбоко застъпени и по време на наскоро проведения11-и агросеминар на НАЗ в курорта „Албена.
Г-н Русалов, критичните суши от последните години за пореден път поставят на дневен ред нуждата от напояване. По какъв начин се справяте с този проблем във Вашето стопанство?
От миналата година инвестирах в пивотни системи за напояване върху 10% от стопанството, с основната идея да отглеждаме царевица. Ефектът от тази инвестиция си струваше, защото получих осезаема разлика в добивите спрямо останалите култури. И в следващите години възнамерявам с пивотите да напояваме основно царевица, още повече, че тя е сред малкото зърнени кулутури, които държат сравнително добри цени на световните пазари. А за да възвърна сериозните вложения, които направих в пивотите, очевидно трябва да разчитам на доходоносни култури.
За какъв период предвиждате да възвърнете тази инвестиция?
При положение, че съм участвал с проект по подмярка 4.1 на ПРСР и ако получа нужното съфинансиране от 50%, бих могъл да възстановя вложеното за 4 години. Но при неодобрение периодът за изплащане ще бъде двоен – за 8 години. Големият плюс обаче е, че с напояването земеделските производители наистина могат да получат независимост. Защото екстремните температури това лято оказаха негативно влияние дори върху поливните площи, чиито добиви бяха по-ниски от очакваното. В пловдивския регион например температурите надхвърлиха 40 градуса и това повлия и на опрашването, и на следващото развитие на курлтурата. При оптимални условия можехме да изкарараме поне тон и половина царевица от декар, но реколтата ни беше 1 100 кг, което е драстично под очакваното.
Има ли земеделци, които намалиха площите и ще се откажат от земеделие поради климатичните промени?
Това, което наблюдавам лично аз като зърнопроизводител, е, че от 9-те култури, които отглеждах в земеделското си стопанство, само една беше печеливша. И това е поливната царевица, заемаща само 10% от площите. При всички останали култури разходите бяха повече от приходите. Единствено слънчогледът е малко над нулата, но по никакъв начин не може да компенсира останалите загуби – и при пшеницата, и при рапицата, и при соргото, и при ечемика, и при граха, и при нахута. Оттам и крайно лошият общ резултат, изчислен на база слаби добиви, ниски изкупни цени и никаква реализация.
Знаете, че именно заради сушата преди години заедно с много колеги от Южна България инвестирахме и в консервационни обработки (no till), които щадят почвата и запазват по-дълго влагата за посевите. Идеята ни беше културите да се развиват по-добре, само че при тези екстремни температури видяхме как климатът в Южна България става все по-неблагосклонен. Суховеят започва още от май месец да унищожава културите една по една и до към края на май и началото на юни вече всичко е приключило. Високите температури тази година буквално смачкаха слънгогледите и затова добивите ни паднаха между 80 и 120 кг, при положение, че нормалните добиви започват от 200 кг нагоре.
Как оценявате опитите на сегашния кабинет да реши този толкова дълго отлаган проблем с поливките?
За всички нас е ясно, че не може да се работи ден за ден. И ако едно правителство подеме инициативата за подобни инвестиции, следващите управленци след него трябва да я продължат.
В това отношение според мен държавната политика трябва да бъде постоянна и дългосрочна, а целта й - да осигури напояване до възможно повече площи от територията на страната, защото там, където има достъп до вода, фермерите ще започнат да инвестират в напояване. Но където достъпът е забранен, няма как да се развива земеделие. Крайно наложително е да се възстановят главните напоителни канали на „Напоителни системи” от една страна, и да се улеснят процедурите за издаване на разрешителни при сондажи.
Ще намерят ли решение пречките с липсата на достъп до вода заради изискванията на екоминистерството?
В Юзточнобеломорския регион, към който попада почти цяла Южна България, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е установило, че подземното водно тяло е в много лошо състояние и в тази връзка индивидуалните проекти за водочерпене на вода от подземните източници рядко биват одобрявани. Всяка година екоминистерството извършва съответния контрол, но достъпът до тези сондажи е силно ограничен.
Затова за всички нас остава решаващ втория вариант за напояване - чрез инфраструктурата, стопанисвана от „Напоителни системи”, за която обаче всички знаем в какво състояние е. Ако басейновите дирекции разрешат, тогава от „Напоителни системи” със задоволство подават вода, в случай че мрежата позволява. Затова и повечето колеги търсят собствени начини са спасение. Това, което ние като фермери може да направим, е да използваме съвременните технологии за напояване, тип „пивот”, дъждуване или капково напояване, които са икономични и родните ресурси се ползват без разхищение. Но те изискват и сериозни инвестиции, за които е нужно подпомагане.
В Националния план за възстановяване и устойчивост все пак се залагат средства за магистралните канали на държавното предприятие. Доколко тези инвестиции ще помогнат на сектора?
Да, все пак са договорени 121 милиона лева, като се очаква те да бъдат предоставени на държавното предприятие „Напоителни системи” за рехабилитация на около 20-на съоръжения. Целият бранш обаче знае, че това е крайно недостатъчно. Та, погледнете съседна Румъния, там за 5 години са инвестирани 2,5 милиарда евро. Резултатът е показателен – поливните им площи са увеличени с цели 20 милиона декара.
За съжаление, нашата държава няма такава дългосрочна стратегия, а и в бъдеще едва ли може да се заделят тези средства. Политиците са наясно, че без инвестиции в напояване и на фона на изменящия се климат няма как да осигурим прехраната на нашето население, Затова напояването трябва да стане държавна политика.
След тежката 2023 г. намалихте ли площите си с есенни култури и как ще процедурите през следващата 2024 г.?
Поне за мен 2023 г. беше една от най-лошите години в българското селско стопанство. Но пък основното, което ни крепи като земеделци, е надеждата. Затова и тази есен запазих същите площи с есенни култури, като силно се надявам следващата година бъде по-благоприятна.
След периодичните валежи, на които сме свидетели напоследък, се получи добра влагозапасяемост. Вярно е, че те не са така обилни, както ни се иска, но се поддържа някаква влага. Много е важно и пролетта да бъде такава, затова оптимизмът не ме напуска. Защото, ако за втора година се повторят тези загуби, няма как да издържа. Всичко зависи от климата.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
