След като през март тази година малките стопани от редица планински и полупланински райони в Южна България разбраха, че няма да получат украинска помощ по временната рамка, защото отглеждат основно ръж, овес и тритикале (които еврозаконодателството изключи от подпомагане), проблемът с липсата на компенсации за тях остава нерешен. „Голяма част от моите колеги изпратихме писма до предишния министър на земеделието Кирил Вътев, с които е запознат и сегашния служебен министър Георги Тахов, затова се надяваме на решение, тъй като в необлагодетелстваните райони сме основно малки и средни стопани, които заради срива в цените на пшеницата, ечемика и останалите култури понасяме същите несгоди като колегите ни и през миналата година не успяхме да реализираме овеса, ръжта и тритикалето, които основно произвеждаме на тези необлагодетелствани терени“, посочи за Синор.бг фермерът от асеновградското село Искра Георги Тодоров.
В рамковия регламент за отпускане на компенсаторните помощи заради Украйна Еврокомисията не включи овесът, тритикалето, ръжта и др. зърнени култури, които не се внасят от воюващата държава в ЕС. Затова и подпомагането се отпуска само за производителите на петте култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Никой обаче не се съобрази с факта, че конкурентният внос на тези 5 култури натисна всички цени на произвежданите в ЕС зърнени култури. Затова и фермерите от необлагодетелстваните ни райони пострадаха наравно с останалите зърнопроизводители.
Преди срещата на браншовите организации със служебния премиер Димитър Главчев, проведена на 24 април в Министерския съвет, Георги Тодоров отново е поставил пред председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов въпроса как ще бъдат обезщетени малките стопани от необлагодетелстваните райони. Единият вариант е стопаните от необлагодетелестваните райони да бъдат обезщетени по линия на държавната помощ „де минимис“.
Пред Синор.бг Проданов обясни, че ръководството на НАЗ е подготвило списък с приоритетни за разрешаване проблеми, свързани не само с проблема на производителите на овес и тритикале в планинските и полупланински региони. „Веднага след празниците (след 6 май) ще поискаме среща с министъра на земеделието Георги Тахов, на която да представим и други наши искания, свързани с прилагането на промените в Стратегическия план и с Кампанията за директните плащания 2024 г.“, обясни Проданов. В предишните разговори с агроминистерството като алтернатива за подкрепа на полупланинските райони е обсъждано предложението малките зърнопроизводители да бъдат подкрепени по схемата „де минимис“. Дали това ще бъде одобрено, зависи от бъдещите разговори с агроминистерството и Министерството на финансите.
Екатерина Стоилова
