Свети Атанасий Велики е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет на монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“. Почитан е от всички християни, като светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.
Според народните вярвания светецът е тачен като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете.
Поверието твърди, че облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква „Иди си, зимо, идвай, лято!“.
Заедно с брат си свети Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Затова и Антонов (17 януари) и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачите, ножарите, налбантите и железарите.
Зимният Атанасовден е наречен „Среди зима“ и се счита, че от него денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава.
Свети Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка).
На този ден за „Баба шарка“ се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко.
За да не се „подсърдят“ болестите за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“ т.е. чумата цяла питка.
Болестите не са наричани по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща.
Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.
