На 18 янури християнската църква почита паметта на свети Атанасий велики, живял през 3 и 4 век от новата ера, ръкоположен за дякон още на 23-годишна възраст и участвал в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан и като архиепископ на Александрия участва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
В народния календар светците Антон (17 януари) и Атанас са считани за братя ковачи, затова и Атанасовден се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. В света 18 януари се празнува и като ден на снежния човек, като идеята за този рожденден е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.Народните предания свързват днешният ден и със средата на зимата, затова и Атанасовден е наречен „Среди зима“.
Този празник се отбелязва и за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Днес празнуват именниците Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко.
