На 18 януари православна църква почита паметта на свети Атанасий Велики, роден през 295 г. от новата ера. В ранна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в защита на християнството.
В народните вярвания светията е представен като властелин на снеговете и ледовете.
Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, свети Атанасий отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите. Почита се и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).
За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
На днешния ден празнува имениците Атанас, Атанаска, Наско,Таньо, Живко, Живка, Тина.
