Свети Атанасий Велики известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет на монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като велики. Най-известен е с противопоставянето си на Арий и арианството. Почитан е от всички християникато светец от православните, римокатолическите и древноизточните църкви и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.
Светецът се чества на 18-ти Януари, зимния свети Атанас - "Атанасовден", това е датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, също на 2 май - деня на неговата смърт.
Народните вярвания тачат светеца като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете.
Поверието твърди, че ,облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква "Иди си, зимо, идвай, лято!". Той заедно с брат си свети Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи.
Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари.
Зимният Атанасовден е наречен "Среди зима", след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно" и лятото се приближава.
Свети Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка).
На този ден за "Баба шарка" се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви, да бъде "медена" болестта и да премине леко.
За да не се "подсърдят" болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за "лелята" т.е. чумата цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само "медените", "лелите" или "благите". Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща.
Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз. Перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.
