От елементарните култивационни съоръжения, покрити с пластмасово фолио, за отглеждането на тиквички се използват тунели или закрити гнезда, които са много подходящи особено за дворните градини. Предимство на този начин на отглеждане е, че реколтата се получава 15-20 дни по-рано, отколкото при ранното полско производство. За отглеждането на разсад семената се засяват около 30 дни преди засаждането. Следи се температурата на почвата при засаждането да е повече от 12-14 градуса. Поради тази причина срокът на засяването зависи от метеорологичните и почвените условия на района. Семената предварително се обеззаразяват и се засяват в отопляеми култивационни съоръжения в смеска от оборски тор и почва.
След това разсадът се пикира в пластмасови или други саксийки или в торово-почвени кубчета. За да не завяхва през първите 2-3 дни след пикирането, ако слънчевото греене е по-силно, разсадът се засенчва, а по-късно се и закалява. Почвата се подготвя още през есента, като се обработва на дълбочина 30-35 см и се наторява с минерални и оборски торове. През март почвата се обработва още един път по-плитко - на 18-20 см, и ако не са внесени торовете, те се внасят тогава. Ако тиквичките се отглеждат в защитени гнезда, в края на март почвата се фрезува и се правят гнездата, заредени с биотопливо при разстояния 120х60 см.
Ако не се използва биотопливо, гнездата се подготвят една седмица по-късно. При отглеждането на тиквички в тунели обработката на почвата се извършва в началото на април, като се оформя лехобраздова повърхност за засаждане на двуредова лента по схема 120+60х50 см. Може да се използват и бразди с едноредово засаждане при разстояние 100х50 см, когато фолиото е по-тясно.
Тиквичките се засаждат в началото на април на дълбочина близо до семеделите. Около стъблото се оформя малко пръстенче и растенията се поливат. След това тунелчетата и гнездата се покриват, като устройството им се съобрази с височината на растенията и необходимостта от поливане. Грижите след засаждането се състоят в регулиране на топлинния, водния и хранителния режим, борба с листните въшки и оранжерийната белокрилка, резитби.
През деня се проветрява с цел температурата да се поддържа в рамките на 22-25 градуса през деня и 14-15 градуса през нощта. До образуването на първите цветове и на малките плодчета влажността на почвата се поддържа 65-70 на сто от ППВ. Растенията се подхранват 1-2 пъти с по 20-30 кг минерални торове на декар. Започването на плодообразуването съвпада с интензивното слънчево греене в края на май-началото на юни и затова влажността на почвата се повишава на 80-85 на сто от ППВ и през около 25 дни растенията се подхранват с по 15-20 кг азотни торове на декар.
Отстраняването на фолиото от тунелчетата и откриването на гнездата става през първата десетдневка на май. Дотогава растенията се окопават 1-2 пъти и се загърлят. По време на плодообразуването се окопават още 1-2 пъти, но по-плитко - на 8-10 см. Плеви се по време на беритбата. Отстраняват се разклоненията по централното стъбло с цел да нарастват плодовете по-бързо. При всяка беритба се премахват по 1-2 листа в основата на стъблото. Беритбата започва в средата на май. Плодовете се отрязват с дръжка, дълга 1-1,5 см, без да се повдига стъблото, за да не се разкъсват корените. До началото на юли добивът достига 3-3,5 тона от декар.
