Тиквичките са непретенциозна култура, не изискват сложни грижи и дават добри добиви и в горещите, и в по-хладни условия. Голяма част от сортовете са стелещи се – растенията развиват мощна надземна част, която заема голяма площ, а дължината на стъблата достига няколко метра. И понеже при вертикалното отглеждане се пести място, ще се спрем на предимствата на този метод пред хоризонталното разположение на надземните части.
1. Ако отглеждаме тиквичките вертикално, те няма да заемат много място, което е важно при оранжерийни условия или в малката градина, където се оценява всеки сантиметър площ. Храстовидните сортове не се нуждаят от изправяне, защото са компактни.
2. Растенията се вентилират добре, така че вероятността да изгният или да бъдат засегнати от болести е много по-малка, отколкото при обичайния метод на отглеждане.
3. Прибирането на реколтата се улеснява.
4. Плодовете са чисти, защото не докосват земята.
5. Плодовете имат по-добър външен вид – нямат светло петно, което остава при контакт с почвата.
6. Оригиналните конструкции, използвани за опора, могат да служат и като декоративен елемент на ландшафтния дизайн на обекта.
Много важно е, когато тиквичките се отглеждат вертикално, плодовете да се прибират навреме, за да се намали натоварването на стъблата.
Видове опори за тиквичките
Разнообразието от опори може да бъде ограничено само от въображението и изобретателността на градинаря. Растенията се прикрепват към огради, беседки, перголи, декоративни арки и решетки. Основно изискване е те да бъдат здрави и добре укрепени, защото под тежестта на плодовете могат да се счупят.
Как правилно да повдигнем стъблата на тиквичките?
Повдигането трябва да започне още тогава, когато растенията са млади и това е възможно. Типа и размера на опорите зависи от сортовите особености на тиквичките.
Основното правило е при закрепването да не се нараняват стъблата на растенията – материалът трябва да бъде мек, здрав и да не се врязва в тях. Възлите не трябва да се затягят плътно, защото при растежа съблата стават по-дебели и покриващата ги връзка може да ги нарани. Възлите се правят под листата, а не над тях или в средата на стъблото, за да не се плъзга връзката по него. Всички странични разклонения се прикрепват поотделно към опората.
При едроплодните сортове всеки плод се закрепва също поотделно, като се внимава да не се нарани.
Този метод на отглеждане се прилага и при тиквите за зимна консумация, но там за закрепване на плодовете се използват “хамаци”, изработени от мрежа, която ще ги предпази от нараняване и преждевременно откъсване.
Често допускани грешки при повдигане на тиквичките
Използването на тънки капронови нишки и изкуствени шнурове са сред най-често допусканите грешки, защото тези материали могат да срежат стъблата като с нож. Изтичането на сок от растенията често води до загубата им.
Основна грешка е късното изправяне и фиксиране към опората, защото колкото по-старо е растението, толкова по-твърди и чупливи са стъблата му. В този случай е по-добре да го оставим на земята.
Прекомерното закрепване към опората също не е добро решение – интервалите на връзките трябва да бъдат на поне 15 см една от друга. Когато изправим стъблото към опората, то започва само да се увива около нея и да се изправя нагоре – достатъчно е само да го насочваме.
Вертикалното отглеждане позволява да обогатим градината и оранжерията с повече култури и да намалим плевелите, болестите и вредителите, които виреят в условията на повишена влажност.
