Когато преди 12 години младото семейство на Мирослав и Люба Пешовски решава да инвестира във ферма за плодове и зеленчуци върху наследствени земи в северния Предбалкан на Стара планина, от института по почвознание в София получават доста необнадеждаващ лабораторен анализ за качеството на земеделските земи. „Казаха ни, че на тези почви освен лук и картофи нищо друго не може да се отглежда, но това не ни отказа да се захванем със земеделие, водени от идеята да произвеждаме екологично чиста продукция”, разказва за първите стъпки на семейната биологична ферма „Версол” Миро Пешовски.
Днес младите предприемачи са доказали, че и на 400 метра надморска височина в Балкана (а не само в равната Тракийска низина) може целогодишно да се произвеждат изключително качествени биозеленчуци като домати, пипер, марули и всякакъв вид салати (основно в оранжерии), както и плодове от овощните градини край мездренското село Лик, където фермата се намира. И всичко това е благодарение на труда и сериозните познания, които през 12-те години младото семейство трупа в областта на биодинамичното земеделие.
Споделяме опита на предприемачите, за да убедим и други българи, подкрепящи идеята за екологично чистото земеделско производство, че при желание и интерес към новите технологии много от тях биха развили подобни ферми из полупланински райони, с които България изобилства. Подкрепа в това отношение осигурява и норвежкото правителство, което финансира проект на Фондация „Биоселена”. Чрез него експертите са провели онлайн обучения за 36 мениджъри на микростопанства от различни краища на страната, приучавайки ги да намалят енергийната си ефективност или да приложат кръгова икономика във фермите си, пестейки природните ресурси в името на това да предлагат здравословна храна на пазара.
Синор.бг вече представи опита на друго семейство от „Дивата ферма” в Източните Родопи, където биоживотновъдите успешно прилагат и елементи от кръговата икономика – с основната цел да преминат към 100-процентово усвояване на биомесото, костите и субпродуктите от отглежданите от тях стари български породи говеда.
Кулинарните "бисери" на "Дивата ферма"
В случая със старопланинското стопанство „Версол” изключително полезен модел за подражание е осъщественият от тях проект за енергийна независимост, при който цялата оранжерийна площ от 3,5 декара плюс хладилните бази и пакетажният цех се отопляват и електрифицират от собствени източници с така наречена възобновяема енергия (ВЕИ). С изградените соларни системи и акумулаторно островно стопанство фермата „Версол” се нарежда сред малкото земеделци в страната, които не ползват ток от националната енергийна система, а го произвеждат на място.
За да стигнат дотук обаче, е важна и придобитата от тях теоретична подготовка в областта на биодинамичното земеделие, което в Европа, а и по света се определя като „върхът на върховете” в биологичното производство. „За разлика от обикновеното биоземеделие при биодинамичното нищо в стопанството не трябва да се внася отвън – нито препаратите за растителна защита, нито торовете, нито дори енергийната система – всичко трябва да се прави на място”, обяснява Миро Пешовски. Освен фотоволтаичните панели за производство на електрическа енергия и акумулаторното стопанство те разполагат също и с три огромни резервоара за вода плюс няколко по-малки съдове, където съхраняват дъждовната вода. Чрез дренажни системи през пролетта те събират водата от долната част на имотите си, която отвеждат с помпи към резервоарите, така че през лятото, с модерната капкова система да напояват площите. Тъй като оранжериите им не са хидропонни, а отглеждането става върху почва, затова и през лятото нормата за поливане е 5 кубика на декар, които осигуряват с дъждовната вода.
Не мислете, че всичко в стопанството е вървяло по мед и масло. Огромен кураж се изисквало през 2015 година да инвестираш в изграждането на цялата „островна енергийна система” и на парниците, затова, когато се появявят възможностите за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони, двамата със съпругата му печелят три проекта. Печелят ги благодарение на приоритетите, които държавата определи за инвестиции в биологични ферми, намиращи се в Северозападна България, а и за млади стопани. „Днес колегите масово монтират фотоволтаици, но когато преди осем години започнахме, всички проектанти в страната бяха убедени, че е невъзможно да станем абсолютно независими”, обяснява Миро. Благодарение на основната си професия, обаче, която е свързана с ВЕИ-та, те се свързват с европейска компания, притежаваща опит и капацитет да изгради цялата инфраструктура. Днес софтуерът за управление на умната ферма се поддържа от българската фирма „Онда”, към която биоземеделците отправят огромна признателност за перфектната работа.
Чрез монтираните акумулаторни литиево-йонни батерии, зареждани от фотоволтаиците, оранжериите се отопляват през зимните месеци – януари, февруари и март, когато се отглеждат сезонни култури – основно салати и спанак. По втория си проект те разполагат и със слънчевите колектори за топлинна енергия, с която леко загряват водата за напояване, така че да се получава стрес за растенията. „За нас е важно, че доказахме как и в тази част на България можем да отглеждаме всичко по биодинамичен метод, като не само обогатяваме почвата и пазим природата, но и самият начин на производство ни позволява да търсим не толкова количеството на произведената продукция, колкото качеството. А това е основната ни идея”, посочва Мирослав. И добавя, че наричат отглежданите от тях зеленчуци „жива храна”, чието качество се оценява високо и от клиентите ни, които след като са я опитали, буквално се пристрастяват към нея. Защото, ако перефразираме Хипократ, „моята храна е моята аптека”, обяснява философията на тяхното производство фермерът от мездренското село Лик.
Освен домати и пипер в стопанството се отглеждат още различни сортове салати, спанак, рукола, кейл, алабаш, пъпеши, тикви и тиквички. Стараят се да отглеждат продукция поне 10 - 11 месеца в годината, но това лято проблемът с работната ръка е засегнал силно и тяхното стопанство. Заради предлаганите в строителството по-високи заплати петима от техните работници напускат вкупом през август тази година, което временно блокира работата им. „В момента в парниците трябваше да има рукола, зелена салата, зимна ряпа, репичка и пресен лук, но ни трябва време, за да попълним персонала”, обяснява предприемачът.
Младото семейство притежава около 140 декара земеделска земя в региона, но заради трудностите с работната ръка трудно би осъществило идеята си за разрастване на бизнеса. Те обаче не се отказват и ще продължат да се учат, защото каузата им е да осигуряват качествена храна и да живеят природосъобразно. „Важното за нас беше да бъдем независими и да влезем в кожата на биодинамичното земеделие, което означава да сме самостоятелни”, обяснява земеделецът. И добавя, че, за за може едно стопанство от 4-5 декара да стигне до 40 декара, се изисква време. Още повече, че те трябва да възстановят и инвестициите, вложени досега в умното стопанство. Проектите им са в размер на 2 млн. лв., като немалка част от тях е и съфинансирането.
Предприемачите проучват опита и на други стопанства не само в България, но и в чужбина, като тази година са посетили Швейцария. Благодарение на това се зараждат и много нови идеи, които смятат да осъществят. Една от тях е да обучават малки деца и ученици, които на място в село Лик да се запознават с труда на градинаря и да възпитават любов към земята и природата. Примерът им очевидно е заразителен и би могъл да се поеме от мнозина българи, които припознават каузата за разрастване на екологичното земеделие в страната.
Текстът подготви: Екатерина Стоилова
