Преди ден Синор.бг взе интервю от председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова с основната идея – хората извън земеделския сектор да получат достоверна информация за причините, поради които 26 браншови организации от сектора се вдигат на национален протест на 18 и 19 септември. Да, обществеността разбра, че парламентът и правителството са решили от 15 септември България да вдигне действащата от 4 месеца забрана за внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица от Украйна. С мотива, че макроикономическите данни от тази забрана опровергавали необходимостта тя да бъде продължена. Само че много от мотивите на фермерското съсловие останаха извън медийното внимание.
Ето защо основните ни въпроси към Радостина Жекова са свързани с икономическите причини, принудили сектора да изкара земеделската си техника по пътищата на страната.
Г-жо Жекова, медийната среда масово облъчва обществеността с шаблона за милиардите левове субсидии, които се изсипват в сектора. Обяснете каква част от разходите си покривате с тези помощи?
Реалната субсидия, която всеки български зърнопроизводител получава на декар е 20 лева. Другите средства, така наречени „зелени плащания” от 13 лева не ги включвам, защото това са компенсации за усилията, полагани от нас, за да щадим почвите, водите и въздуха. И тези пари ние сме ги похарчили авансово, затова изобщо не влизат в сметките „приходи” за тази година. Именно затова всички земеделски производители разчитаме основно на добри добиви и навременна реализация на реколтата. Но когато пазарът бъде залят с евтина продукция от държава извън ЕС, както се случи и миналата есен, кажете как да оцелеем..? Затова и единствената ни молба към кабинета беше забраната да се удължи, за да можем до края на годината да реализираме реколтата от слънчоглед.
За всички нас е ясно, че правителственото решение е чиста геополитика и няма нищо общо с икономиката. Това, което не можем да приемем, е защо насаждат омраза сред обществеността към хората, които видите ли сме получили 2 милиарда лева субсидии. Само, че никъде не се казва как същите тези хора са изплатили 2,5 милиарда лева ренти на собствениците на земя. Не чухме също тази година и никой от властта да казва, че зърненият сектор ще бъде с 3,5 милиарда лева загуба. И това са реални загуби заради климатичните условия, изчислени от сектора. Минималната загуба на всеки земеделец за тази година е минимум 100 лв. на декар. При 38 млн. дка земя, сметката е повече от ясна. Само, че това число не е красиво, не е удобно да бъде казано в момента. Което си е чиста манипулация.
Какви са очакванията Ви за реколтата от пролетните култури, за да стане ясно въз основа на какво правите изчисленията за тези загуби?
Заради тежката суша добивите от пролетните култури са отчайващо ниски. Все още жънем слънчогледа, като средно от декар получаваме по 150 кг, което към днешна дата означава минимален приход от 100 лева. Миналата година при добив от 300 кг от дка и цена за килограм масодайно семе от 70-80 ст. приходите реално бяха около 240 лв. от дка. В същото време тазгодишните ни разходи за производство на слънчоглед са далеч над тези от миналата година. За декар тази пролет влагахме от 120 до 150 лв. на дка – в зависимост от прилаганата технология и на какви цени са купени миналата година торовете и горивата. И в тази селестойност изобщо не включвам рентите, които ще платим.
Илия Проданов - "ще бъдем заринати със слънчоглед"
При царевицата ситуацията е още по-страшна. На места се жъне по 30 кг от декар, има колеги и с 400 кг от дка. При средна цена под 40 стотинки за килограм и очаквани средни добиви от 300-400 кг, приходът от декар ще бъде 120 лв. Миналата есен средният добив от царевица беше над 550 кг от дка. При 40 стотинки цена приходът беше около 220 лв. В същото време разходите ни за стопанската година 2022-2023 г. са между 120 и 160 лв. на дка и това е без рентите, които в региона, знаете, че варират от 120 до 157 лв. за дка.
С тези резултати няма как тази година да сме печеливши и да внасем една седма от брутния вътрешен продукт на страната, каквито са макроикономическите данни за сектор „Земеделие” през последните години.
Ще припомня и пролетта на 2022 година, когато правителството нанесе огромна щета на бранша със забраната за износа на пшеница, която въведоха. Външнотърговските концерни бяха договорили и натоварили кораби с българска пшеница, които заради тази забрана останаха в страната и ние не изпълнихме договорите си. При тази ситуация кой търговец ще се върне в България, за да търгува с нас? И сега всички негативи от това недомислие се стовариха върху нас. Ако това е последователна политика за унищожение на сектор „Зърнопроизводство”, нека управленците го кажат в прав текст.
Сигналите от страната са, че все повече малки зърнопроизводители фалират. Докъде според Вас може да стигне упадъкът в земеделието?
Готвените от нас протести са именно затова - да осведомим целия български народ, че политиките не работят в защита на земеделците и освен зърнопроизводителите към нас ще се присъединят всички подсектори на селското стопанство. Защото всички ние радеем за оцеляване на нашето производство. Тази година, с въвеждането на новите изисквания за екологизация много малки и средни зърнопроизводители се отказаха от производство. Какво излиза от всичко това – че държавата и целият Европейски съюз безсмислено са наливали средства уж за опазването на малките семейни ферми. Това, с което ни пълнеха главите, е пълно празнодумие. Обещанията нямат покритие с действията и това се доказа не само в България, но и в цялата европейска общност. В същото време Европейската комисия отпуска на Украйна още 1,2 млн. евро, за да транспортират продукцията си през транзитните коридори.
Нямаме обяснение защо с действията по освобождаването на вноса на продукцията от Украйна се налива още масло в огъня. Българският проблем не е в украинците, защото те винаги са били част от световния и от европейския пазар. Проблемът е в това, за което от миналата година цяла Източна Европа сигнализира – че пазарите са залети от продукция на ниски цени. Именно затова на 18 и 19 септември ще протестират толкова много колеги. Освен вноса на зърно от Украйна влизат и ред други продукти като сухо мляко, мед и пресни плодове. И всички те водят до фалити на български фермери.
Всички знаем, че и торовете, и семената, и горивата в двете държави от Черноморския басейн (Украйна и Русия) са в пъти по-евтини от тези в ЕС. Никой не знае обаче, че средната рента на земите в Украйна е 8 лева, докато в Добруджа е над 20 пъти по-висока. Това означава ли, че и у нас трябва да направим рентите 8 лева, за да не фалираме..? Ако това е целта на нашето правителство, това означава пълно унищожение на родния бизнес. Въпросът ми е риторичен, защото никой не смята да връща българското земеделие в годините преди влизането на страната в ЕС.
Еврокомисията не удължи забраната
Изненадващо е за нас как тенденциозно и настъпателно се провеждат политиките срещу нас. А в същото време, още от 2020 г. заради невъзможността да изнасяме поради ковид пандемията в България започнаха да се трупат запаси непродадена пшеница. И всяка година ние влачим по 1,5 милиона тона преходни запаси от непродадена пшеница, които няма как да реализираме при тази пазарна ситуация. Докато по-рано преди жътва в България винаги оставяха малки запаси. Именно затова настоявахме за запазване на забраната. Защото невъзможността за реализация на родното зърно става все по-заплашителна.
Наскоро беше припомнен и проблемът с липсата на капацитет на българските пристанища за износ на зърно. Виждате ли сигнали за промяна, така че експортът да стане възможен?
Към момента през пристанище Варна е невъзможно да изнесеш нещо, по простата причина, че ние масово търгуваме през лятото, но за жалост, времето съвпада с туристическият сезон. Как си представяте, че този прекрасен курортен град ще бъде блокиран от колони камиони със зърно. Именно затова миналата година ние поставихме пред тогавашната власт два основни проблеми – първият беше със загубата на пазари и вторият е с инфраструкутрата. Заради войната в Украйна през 2022 г. ние загубихме много пазари – Русия с ниските си цени на зърното ни измести от Близкия Изток и Африка, а Украйна зае пазарите ни в Европа.
Колкото до инфраструктурата, още миналата година ние остро поставихме проблема с нейната липса и помолихме правителството вместо да компенсира нашия бранш с отпуснатите от ЕС 16 милиона евро, които ни се полагаха, да ги инвестират в подобна инфраструктура. Направихме го с ясното съзнание, че така употребени парите ще решат проблемите на сектора. Защото страната ни не притежава логистиката, за да реализираме този износ при сегашните пътища. Впоследствие обаче разбрахме, че нито едно от правителствата през 2022 г. не са поискали средства от Европейската комисия, за да бъде изградена тази инфраструктура.
Докато други източноевропейски държави като Румъния и Полша са го направили. Кандидатствали са и в момента се планират огромни средства за изграждане на търговски хъб на пристанище Констанца. Затова и транспортните коридори, които минават през тази държава, са рентабилни – всичко от Украйна, което минава през Румъния, се конвоира към нашата граница и товарите не се отклоняват, както се получи у нас. Очевидно тяхното правителство защитава румънското производство. Знаете, че и Унгария, и Словакия, и Полша са забранили този внос. Докато ние си оставаме разградения двор. Кой има интерес от това да липсва защита за сектора, нямам идея. Надявам се поне да разберем.
Как вдигането на забраната върху изкупните цени на българския слънчоглед се отрази на търговията?
За един ден цените паднаха от 760 лв. на 700 лева на тон. Истинският шамар за нас обаче е, че за втора поредна година търговията блокира и много от покупките, на които разчитахме, може да се провалят. Нямам идея как останалите колеги работят с производителите на олио, но много от тях нямат договори, а продават на честна дума. За всички ни е ясно, че преработвателите ще чакат суровината от Украйна, а това означава, че за втора поредна година българският слънчоглед няма да бъде изкупен. Преди 13 септември т.г. някои колеги успяха да продадат някякви количества веднага след жътвата на слънчоглед. Но все още има фермери с големи площи, които още не са прибрали семето. Те със сигурност към този момент не са реализирали и килограм слънчоглед.
Кажете на хората, които все още се чудят, кое точно отпуши недоволството на сектора?
Протестираме заради нерешените проблеми в зърнопроизводството, трупани от 2020 г. насам, а колегите от останалати сектори – за това, че бяха превърнати в уязвими сектори много преди това!
Инициативният комитет на протеста неколкократно предупреди обществеността, че в понеделник и вторник ще блокираме пътища с искане за справедливи и адекватни политики. Причината да излезем по пътищата са действията на хората в София, които решиха да освободят вноса на украински стоки, вместо да защитят българското производство, така както го правят в други източноевропейски държави. За нас тези решения нямат нито една икономическа обосновка. Финансовият министър съобщи за някакви загуби от 140 млн. лв. на месец несъбран ДДС и мита от неосъщестевния внос от Украйна. Но се чудим откъде дойдоха тези средства, след като по еврозаконодателството върху украинската стока не се начислява нито мито, нито ДДС. Другото неприемливо за нас обяснение е, че щяла да падне цената на олиото и хляба. Дебело подчертавам, че цената на олиото и хляба ще паднат независимо дали има украински внос и това е така, защото на световните борси пада цената на олиото. И България няма силата да промени този тренд.
Никой не излиза на протести от хубаво. И понеже разбираме, че с блокирането на пътищата ще предизвикаме дискомфорт за цялото население, затова предварително предупредихме на кои възлови пътни артерии ще бъдем с машините на 18 и 19 септември. За да могат гражданите да намерят алтернативи за твоя транспорт.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
