Сезонът вече е приключил и е удобно време да се върнем от практиката към теорията. Много важно е да познаваме добре всички фактори, които оказват влияние върху растежа и развитието на различните култури и съответно на добивите. При отсъствие или недостиг само на един от тях реколтата може да бъде оскъдна, а може и да се провали.
За нормалния растеж и развитие на растенията те имат нужда от хранителни вещества - освен макро- и микроелементи, необходими са още топлина, светина, влажност на почвата и въздуха. Всяка култура има свои собствени изисквания към параметрите на тези фактори и никой от тях не може да бъде заменен от друг. Например, дефицитът на фосфор не може да бъде заменен с излишък на калий или друг елемент, а липсата на светлина не може да бъде компенсирана с топлина.
Установено е, че добивите от всяка култура или по-скоро намаляването им се влияят от фактора, който е минимален. Ако в оранжерия, където се отглеждат краставици, са създадени оптимални условия за хранителна среда, влажност, температура на почвата и въздуха, но тя се намира на сенчесто място, тогава реколтата ще се определя именно от този липсващ фактор, който в случая е светлината. Растежът на добивите ще зависи пряко от увеличаването на фактора осветеност, който е минимален. Това е доказано от закона за минимума, описан от немския учен Юстус фон Либих през 1840 година.
Получаването на максимални добиви е възможно само при постоянно наличие на всички жизнени за растенията фактори и в достатъчни количества.
За нагледно описание на закона се използва „бъчвата на Либих“. Всяка дъска от бъчвата представлява един от факторите, а височината на дъската е неговото количествено измерение. Колкото по-ниско е количеството на даден фактор, толкова по-къса е съответстващата му дъска. Това ясно показва, че не можем да напълним бъчвата с вода по-високо от най-късата дъска, а само като увеличим нейната дължина.
Такъв е и проблемът с краставиците в оранжерията, където въпреки изобилието на всички фактори, има сериозен недостиг на светлина, а добивът може да бъде увеличен само чрез увеличаване на осветеността.
Установено е, че не само минималната, но и максималната граница на всеки един от факторите е от значение за живота на растенията. Прекалено високите стойности на даден фактор го превръщат в затормозяващ, което съответно води до намаляване на добивите. Растенията могат да бъдат увредени поотделно от излишна топлина, светлина, влага и дори от един микроелемент.
Високите температури това лято са показателни и много производители не успяха да спасят реколтата. Познавайки значението на всеки фактор и влиянието му върху развитието на растенията, наложително е да се избира правилно място и да се осигуряват необходимите условия за всяка определена култура. Важно е да се знаят изискванията и към количествената стойност на всеки фактор.
В малките градини има слънчеви участъци и сенчести зони. Правилното местоположение на всяка култура съществено увеличава потенциалната реколта.
Според изискванията към интензивността на светлината зеленчуковите култури могат да бъдат разделени на три групи.
Най-светлолюбиви са доматите, краставиците, тиквичките, пиперът, патладжанът и бобовите култури. Желателно е да се поставят в най-слънчевите зони.
Втората група са по-малко взискателни към слънчевата светлина и включва: лук, моркови, магданоз, салатно цвекло, ряпа, зеле, салати, спанак. Достатъчно за тях е да имат 4-5 часа интензивна слънчева светлина на ден, но колкото повече – толкова по-добре.
Относително устойчиви на сянка са: лук за зелен, лапад, киселец, ревен, салатно зеле.
Според изискванията към почвеното плодородие зеленчуковите култури могат да бъдат разделени на четири групи:
1-ва група са много взискателни – краставици, лук, чесън, целина, магданоз;
2-ра група са взискателни – домати, моркови, цвекло, салати, брюкселско зеле, карфиол;
3-та група са средно взискателни – бяло зеле, репички;
4-та група са ниско взискателни – киселец, лапад, ряпа, градински грах.
По отношение на влажността предпочитанията на отделните култури също се различават. Много взискателни са зелевите, листните зеленчуци и целината. Взискателни са краставиците, лукът, пиперът, патладжанът и доматите. Средно взискателни са бобовите култури, кореноплодните и сладката царевица. Най-устойчиви на суша са тиквите, дините и пъпешите.
Значително намаляване на добивите може да има и по други причини – нападение от болести и вредители, както и от кисела или алкална реакция на почвената среда, която не отговаря на изискванията на отглежданата култура.
