За последните 24 години земеделската кооперация „Нов път Ореховица” в плевенското едноименно село се председателства от жена, която не е агроном, инженер химик е, но това не й пречи да се утвърди като една от успешните ръководителки на кооперативни стопанства в страната. Става въпрос за Светлина Цолова, която подобно на колежката си Величка Славова от земеделската кооперация „Нива-93” в силистренското село Професор Иширково (за която Синор.бг ви е разказвал), има повече от 24 годишен опит в работата на полето, а бизнесът на кооперацията върви „по ноти”, както се изразяват колегите й.
Самата Цолова ръководи кооперацията от 1998 г., когато в Ореховица са обработвали около 3 хиляди декара земеделска земя. Днес площите са 11 хил. дка, изцяло наети от собствениците на земя, като за обширната площ се грижат само десет служители на щат, от които трима са механизаторите, посочи за Синор.бг Светлина Цолова. Всичко това е възможно благодарение на инвестициите в техника, които кооперацията успешно е реализирала през последните години. Освен модерната техника ръководството се е погрижило и за изграждане на необходимия брой складове и халета, така че готовото зърно да се съхранява до намиране на подходящ пазар за продукцията, посочи Цолова.
Всичко това прави кооперация „Нов път Ореховица” печеливша – и миналата година са отчели печалба, така че за пролетните дейности тази година не са ползвани кредити, а това е честа практика при други стопанства. „Изплащаме доста висока рента и дивиденти, като през тази година преведохме сумите предварително и хората вече ги получиха”, посочи още председателят на кооперацията. Рентата в региона е 90 лв. на декар, а заедно с дивидента, общо достигат около и малко над 100 лв. За сравнение, в останалите части от страната рентите се превеждат в края на годината.
„Заради високите наеми, които изплаща, стратегията на кооперацията е да произвежда основно зърнено-житни курлтури - царевица, пшеница и слънчоглед. Преобладаващите площи са с царевица, първо, защото тя е най-доходната култура, а и в нашия регион има добри условия за отглеждането й”, обясни още Цолова.
През последните пет години близо половината от обработваемата земя в кооперацията, или 5,5 хил. дка, е с царевица, а слънчогледът и пшеницата – с по 25%.
На въпрос на Синор.бг дали имат опит с отглеждането на протеинови или друг вид култури, Цолова пояснява, че заради трудната реализация на граха и соята, а и зарадии сложността при отглеждането им, което изисква повече работна ръка и препарати за растителна защита, са се отказали от това производство. През тази година обаче са решили да засадят бяла ряпа, която да остане през зимата в почвата - като начин за нейното подхранване за сеитбата през следващата година. Това ще свие и употребата на торове - най-скъпото перо в производството през тази година.
Кооперацията не може да експериментира и с отглеждане на зеленчуци, защото те изискват поливане, но след ликвидацията на старото ТКЗС в Ореховица съществуващите поливни съоръжения са напълно унищожен. „Въпреки че река Искър минава на километър от село Ореховица, няма как да възстановим разрушенито”, тъжно пояснява председателката на „Нов път Ореховица”.
Първата среща с фермерите на "Байер Агро Арена"
Успешните последни години дават възможност на управата на кооперацията да инвестира в модернизация, но за капково напояване не могат и да мислят. „Проблемът е, че всяка година ние наемаме земята със споразумения, така че не работим едни и същи земи. При това местене на имотите няма как да залагаш дългосрочни инвестиции в напояване”, обяснява бизнес дамата.
Подобно на повечето земеделски кооперации и в „Нов път” почти не са разчитали на проекти по Програмата за развитие на селските райони. „Последния път, когато кандидатствахме по подмярка 4.2,
ни отрязаха заради малкото точки, които получихме”, обяснява Цолова. Проектът е бил за изграждане на хале от 2 000 квадратни метра плюс покупка на техника - дванайсетредова сеялка и стърнищен култиватор. „С приоритет по тази мярка бяха зеленчукопроизводители и животновъди, но повечето от тях нямат съфинансиране, затова и не кандидатстват, в резултат на което държавата не може да усвои средствата по програмите”, обяснява Светлина Цолова. Колкото до кооперацията, те са успели да извършат инвестицията си изцяло със собствени средства. И това е така, защото ние, кооперациите винаги сме били много толерантни към държавата”, обобщава бизнес дамата.
Големият скок в развитието обаче кооперацията дължи на кандидатстването си по мярка 10 „Агроекология и климат”, реализирано преди 5-6 години, когато са изпълнили 5-годишен план върху 7 500 декара. Според изискванията на тази мярка фермерите спазват точни правила при торенето и ползването на препарати за растителна защита, като всяка година са проверявани много стриктно от фонд „Земеделие”. Благодарение на тази мярка получихме добро подпомагане и благодарение на нея впоследствие инвестираме в техника и складови бази, поясни Цолова.
През тази година тя не очаква рязък скок в себестойността на произведената продукция. Докато през миналата година от декар са получили над 700 кг пшеница, прогнозите за тази година са за около 500-560 кг. За разлика от други колеги себестойността тази година няма да бъде много висока, тъй като торовете, използвани в есенната сеитба са купени на цени, преди резкия скок на този пазар.
Както винаги, кооперацията ще разчита повече на реколтата на царевица, от която по традиция прибират около един тон от декар. „Успехът до голяма степен се дължи и на хибридите на „Декалб”, които ползваме от години”, посочва Светлина Цолова. И пояснява, че именно затова и тази пролет заедно с двама от колегите си тя присъства на на презентацията на новите продукти на „Байер”, чието опитно поле се намира край плевенското село Горна Оряховица. В рамките на няколко седмици това е второто представяне на компанията пред земеделците от региона, които на място могат да се убедят в качеството на семената и в действието на препаратите за растителна защита на „Байер”.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
