Добивите зависят от много фактори, но почвеното плодородие е определящо в земеделието. Това е свойството на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа и развитието им. Те ежегодно извличат необходимите им хранителни вещества и не можем да очакваме добра реколта от изтощен парцел земя.
Обогатената и обработена по подходящ начин почва ще даде вкусни и сочни домати, краставици, тиквички, зеленолистни зеленчуци и др.
Компостът е ценен органичен тор, който не само обогатява почвата с хранителни вещества, но и подобрява нейната структура.
Как се получава компост?
Компостът се получава в резултат на естествени биохимични процеси, водещи до разлагане на растителна маса – окосена трева, всевъзможни здрави растителни остатъци от градината и кухнята, наситнени клонки и дървесни отпадъци, остатъци от чай, кафе и др.
По време на компостирането органичната материя се разгражда от микроорганизми и червеи до получаване на хумус. За целта компостът се овлажнява, обръща, добавя се 10-30% почва, за да се направи животът на червеите и микроорганизмите по-комфортен.
Минералните торове, както и дървесната пепел са соли, които значително намаляват активността на почвената микрофлора, а и червеите също не ги харесват. За потискане на дейността на микрофлората са необходими различни солеви концентрации.
Известно е, че добавянето на 2% готварска сол към зелето потиска гнилостните бактерии, но ако добавим 10%, тогава млечнокиселите бактерии също ще умрат. Това ще предотврати протичането на ферментационни процеси и зелето ще бъде просто осолено.
Подобни процеси протичат и при компостирането. Когато се добавят минерални торове или дървесна пепел към компоста, някои бактерии умират, а при други се затруднява дейността и процесът като цяло се забавя. Червеите също могат да умрат при определена концентрация на солите, а от подобно „обогатяване“ на компоста нищо добро няма да се получи.
При внасянето в компостната яма на голямо количество зелена маса е допустимо само леко поръсване на повърхността с малки количества дървесна пепел.
При използването на узрял компост и минерални торове за обогатяване, тогава те трябва да се смесват непосредствено преди внасянето им в почвата – при нейната обработка, което ще намали значително концентрацията на солите.
По-правилно би било хумусът и пепелта или минералните торове да се внасят разделно. За един квадратен метър са необходими около 5 кг компост, който се добавя при есенната обработка, а пепелта и минералните торове – през пролетта, като количествата им зависят от състоянието на почвата.
