Компостирането е естествен процес на разграждане на органичните вещества, в резултат на който се получава хумусоподобен материал – компост. Той е един от най-добрите органични торове, особено тези, получени на базата на оборски или птичи тор.
Компостът подхранва и разрохква почвата, подобрява структурата, позволява по-дълго задържане на влагата и дори намалява количеството на плевелите. Когато се смеси с глинеста почва, тя се олекотява, а песъчливата – задържа водата по-дълго.
Компостът, получен само от растителни остатъци (без участието на животински тор), разбира се, има по-ниска хранителна стойност. Въпреки това бързо насища почвата с хуминови съединения и микроелементи и ефективно възстановява почвеното плодородие. Когато се вложи в почвата, той идеално подобрява нейната структура, което е важно за развитието на растенията.
Традиционно опадалите листа по-рядко се използват за компостиране. Съдържащите се в тях лигнини, полифеноли, танини, дъбилни вещества, терпени и смоли пречат на разграждането им. Всичко това се дължи на факта, че тези съединения са токсични за основните помощници при компостирането – почвените микроорганизми. В иглолистните и дъбовите гори под дърветата винаги има слой от опадали листа, които се разграждат много бавно.
Въпреки това листата могат успешно да се използват при компостирането, което по същество е биологичен процес на аеробно разграждане на органичната материя с участието на различни групи микроорганизми. По време на трансформацията се образуват вода и въглероден диоксид, а крайният продукт е компост. Той може да се използва като почвен мелиорант или като органичен тор.
Качеството на компоста и скоростта на образуването му зависят от редица фактори. На първо място това е химичният състав на самите остатъци – азот, силиций, калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, алуминий, сяра, натрий, хлор и др. Вярно е, че концентрацията в отделните части на растенията е различна – смърчовите иглички съдържат десет пъти повече азот от ствола му, а в дъбовите листа той е осем пъти повече от този, съдържащ се в дървесината.
Фазата на развитие на растенията също е важна. През вегетационния период концентрацията на макро- и микроелементите в листата се променя значително. Според научни изследвания съдържанието на азот от юни до края на септември намалява приблизително около 1,7 пъти, на калий – 1,3 пъти, а на магнезий – 1,5 пъти. В същото време концентрацията на фосфор остава почти непроменена, а калций, желязо и силиций стават 2-5 пъти повече.
Това е една важна подсказка при компостирането, защото ще знаем кога да влагаме дадени растения, за да получим определени вещества.
Скоростта на разграждане на листните отпадъци е ограничена главно от съдържанието на азот. Колкото по-високо е съотношението въглерод/азот, толкова процесът е по-бавен. Известно е, че листата се разлагат по-бързо в райони, богати на хранителни вещества.
В процеса на компостиране участва разнообразна микрофлора – бактерии, гъби, мезофилни и термофилни актиномицети, биоспори и микробиоспори. Благодарение на техните усилия органичните остатъци в крайна сметка се превръщат в хумус, необходим на растенията. В почвата се съдържат микроорганизми – ако всеки слой листа, вложени за компостиране покрием с почва, тогава процесът на разграждане ще протече по-бързо.
Процесът на разграждане на органичната материя може да се ускори още и посредством вкарване на допълнителни количества кислород чрез периодично разбъркване. Микроорганизмите се нуждаят от кислород за своята жизнена дейност.
Друг важен фактор е влажността. Ако тя е по-малка от 30% от общата маса, тогава скоростта на биологичните процеси рязко пада, а при 20% може да спре напълно.
Доказано е, че основната микробна активност се осъществява на повърхността на органичните остатъци. Следователно, колкото по-добре са наситнени, толкова по-голяма е повърхността им, а съответно активността на микроорганизмите и скоростта на разграждане ще бъдат по-високи. Частиците не трябва да са и прекалено малки, защото ще прилепнат плътно една към друга, а това ще влоши циркулацията на въздуха в купчината.
За ускоряване на компостирането се добавят и микроорганизми, които са способни да разграждат повечето растителните остатъци, включително танини и лигнини.
Става ясно, че за узряването на компоста оказват влияние много фактори – състава на изходния материал, съотношението въглерод/азот в растителната маса и хидротермичните условия. Използването на бактериални торове влияе изключително благоприятно и ускорява процеса.
