Начало » Хоби земеделие » Малката градина
30.10.2023 г.

Компостът е един от най-добрите органични торове

Практично
Компостът е един от най-добрите органични торове

sinor.bg

Компостирането е естествен процес на разграждане на органичните вещества, в резултат на който се получава хумусоподобен материал – компост. Той е един от най-добрите органични торове, особено тези, получени на базата на оборски или птичи тор.

Компостът подхранва и разрохква почвата, подобрява структурата, позволява по-дълго задържане на влагата и дори намалява количеството на плевелите. Когато се смеси с глинеста почва, тя се олекотява, а песъчливата – задържа водата по-дълго.

Компостът, получен само от растителни остатъци (без участието на животински тор), разбира се, има по-ниска хранителна стойност. Въпреки това бързо насища почвата с хуминови съединения и микроелементи и ефективно възстановява почвеното плодородие. Когато се вложи в почвата, той идеално подобрява нейната структура, което е важно за развитието на растенията.

Традиционно опадалите листа по-рядко се използват за компостиране. Съдържащите се в тях лигнини, полифеноли, танини, дъбилни вещества, терпени и смоли пречат на разграждането им. Всичко това се дължи на факта, че тези съединения са токсични за основните помощници при компостирането – почвените микроорганизми. В иглолистните и дъбовите гори под дърветата винаги има слой от опадали листа, които се разграждат много бавно.

Въпреки това листата могат успешно да се използват при компостирането, което по същество е биологичен процес на аеробно разграждане на органичната материя с участието на различни групи микроорганизми. По време на трансформацията се образуват вода и въглероден диоксид, а крайният продукт е компост. Той може да се използва като почвен мелиорант или като органичен тор.

Качеството на компоста и скоростта на образуването му зависят от редица фактори. На първо място това е химичният състав на самите остатъци – азот, силиций, калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, алуминий, сяра, натрий, хлор и др. Вярно е, че концентрацията в отделните части на растенията е различна – смърчовите иглички съдържат десет пъти повече азот от ствола му, а в дъбовите листа той е осем пъти повече от този, съдържащ се в дървесината.

Фазата на развитие на растенията също е важна. През вегетационния период  концентрацията на макро- и микроелементите в листата се променя значително. Според научни изследвания съдържанието на азот от юни до края на септември намалява приблизително около 1,7 пъти, на калий – 1,3 пъти, а на  магнезий – 1,5 пъти. В същото време концентрацията на фосфор остава почти непроменена, а калций, желязо и силиций стават 2-5 пъти повече.

Това е една важна подсказка при компостирането, защото ще знаем кога да влагаме дадени растения, за да получим определени вещества.

Скоростта на разграждане на листните отпадъци е ограничена главно от съдържанието на азот. Колкото по-високо е съотношението въглерод/азот, толкова процесът е по-бавен. Известно е, че листата се разлагат по-бързо в райони, богати на хранителни вещества.

В процеса на компостиране участва разнообразна микрофлора – бактерии, гъби, мезофилни и термофилни актиномицети, биоспори и микробиоспори. Благодарение на техните усилия органичните остатъци в крайна сметка се превръщат в хумус, необходим на растенията. В почвата се съдържат микроорганизми – ако всеки слой листа, вложени за компостиране покрием с почва, тогава процесът на разграждане ще протече по-бързо.

Процесът на разграждане на органичната материя може да се ускори още и посредством вкарване на допълнителни количества кислород чрез периодично разбъркване. Микроорганизмите се нуждаят от кислород за своята жизнена дейност.

Друг важен фактор е влажността. Ако тя е по-малка от 30% от общата маса, тогава скоростта на биологичните процеси рязко пада, а при 20% може да спре напълно.

Доказано е, че основната микробна активност се осъществява на повърхността на органичните остатъци. Следователно, колкото по-добре са наситнени, толкова по-голяма е повърхността им, а съответно активността на микроорганизмите и скоростта на разграждане ще бъдат по-високи. Частиците не трябва да са и прекалено малки, защото ще прилепнат плътно една към друга, а това ще влоши циркулацията на въздуха в купчината.

За ускоряване на компостирането се добавят и микроорганизми, които са способни да разграждат повечето растителните остатъци, включително танини и лигнини.

Става ясно, че за узряването на компоста оказват влияние много фактори – състава на изходния материал, съотношението въглерод/азот в растителната маса и хидротермичните условия. Използването на бактериални торове влияе изключително благоприятно и ускорява процеса.

Компостът е един от най-добрите органични торове
48954
 

Последни материали
Виж
Предстоящо
През юни в София се организира българо-китайски бизнес форум
Седмична агрометеорологична прогноза за периода 17-23 май 2024 година
Времето остава неустойчиво с чести валежи, но при по-високи температури
Семо Семков, продуктов мениджър за „Кубота България“
КББГ ООД представи на БАТА АГРО прецизната си навигация Ag Leader, произведена в Айова
Обзор на Софийска стокова борса за периода 14-17 май 2024 година
Май продължава в приспивно темпо и без сделки със зърно на борсата
Петкратно увеличение на огнищата с Африканска чума при домашните свине
Продажбите на пестициди в ЕС намаляват
Свързани материали
Виж
През зимата
Детайли за компостирането на негодните за консумация картофи
Защо не трябва да смесваме компост с дървесна пепел?
ИЗК „Марица“ организира публични лекции за компостиране и защита от вредители при зеленчуковите култури
Практика
Естествените елхи и клонки – ползи за градината и стайните растения!
За правилното използване на дървесните отпадъци в градината
Как можем да използваме опадалите есенни листа в градината?
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини