Компостът е много ценен и достъпен органичен тор, който се получава от обработката на органични отпадъци. Може да се приготви в прилични количества директно на място и влияе благоприятно върху структурата и плодородието на почвата.
В компоста можем да поставим опадалите здрави листа, плодови и кухненски отпадъци, трева и други растителни остатъци, хартия и картон, както и дървени стърготини.
Първата и много важна причина за лошо производство на компост е твърде малката купчина. При по-високи температури тя изсъхва бързо, а при отрицателни – замръзва лесно. Важно условие е купчината да бъде голяма. Колкото материалът е повече, толкова по-бързо протичат процесите на компостиране и качеството на получения компост е по-добро. Ако няма достатъчно материал, тогава е задължително да го поливаме по-често, без да го оставяме да пресъхва, което е компромис, но разумен.
Разнообразието е от голяма полза
Друга сериозна грешка е влагането на само дин вид материал. Например, компостираме само окосена трева. Това не е лошо, но не е достатъчен един сезон за получаване на добре угнил компост. Колкото разнообразието е по-голямо, толкова по-бързо протичат процесите.
Не бива да забравяме разхлабващите материали – слама, опадали листа, дървени стърготини, корени от многогодишни тревисти растения, както и да ги покриваме с почва. Добавянето на пръст е важно, защото така компостирането протича по-бързо – тя съдържа бактериите, които са отговорни за преработването на растителните отпадъци.
Разбъркването на купчината ускорява процеса
Не трябва да забравяме и аерирането на компоста, като с помощта на вила разбъркваме често купчината. Това осигурява не само по-добър достъп на кислород, но и равномерно разпределяне на влагата, което ускорява процеса на зреене. Ако участъкът позволява, тогава можем просто да преместим купчината от едно място на друго (да го обърнем) и това е достатъчно.
Когато има нужното количество кислород, тогава компостът не просто гние, а „гори“. Температурата във вътрешността може да достигне до 60-70 градуса по Целзий и убива семената на плевелите, вредителите, както и спорите на болестите. Така се получава органичен тор, който е екологично чист.
Слънчевото прегряване не води до нищо добро
Не е желателно купчината да се покрива плътно с фолио в летните месеци. Да, то не ползволява на влагата да се изпарява, но вътре се нагрява толкова много, че микроорганизмите и червеите загиват и практически процесът на зреене се стопира.
Тази техника за покриване се прилага в хранилищата за тор и вероятно е взета оттам, но целта там е да се предотврати загубата на азот. Компостната купчина е „жива“ и трябва да диша, да получава достатъчно количество кислород и влага. Тя не бива да се покрива.
Внасянето на третирана с хербициди трева е забранено!
Внасянето на обработени с хербициди растителни остатъци в компоста създава сериозен проблем. Те потискат развитието на микрофлората и процесът на зреене се забавя – възможно е да трае няколко сезона, ако количеството е по-голямо.
Използването на биопрепарати ускорява зреенето на компоста и потиска развитието на патогенните микроорганизми.
Когато спазваме правилата, тогава ще получим отличен тор за възможно най-кратко време.
