Резултати от проучване на холандски учени показват, че използването на различни видове компост открива перспективи за по-устойчиво отглеждане на оранжерийни култури. Компостът е част от естествен цикъл на микробно разлагане на мъртва органична материя, извършван последователно от различни групи макро- и микроорганизми. В купчината протичат редица трансформации, предизвикани от организми, които намират подходящи условия за живот там и я превръщат в „живо същество“.
Внасянето на компост в почвата подобрява нейната структура, води до обогатяването й с органични вещества, както до увеличаване на микробното разнообразие. Провеждат се различни експерименти върху практическото приложение, което изисква оптимизиране на състава и дозировката при отглеждане на различни култури на открито и в закрити съоръжения.
Последните проучвания холандските учени са направили върху оранжерийно отглеждане на краставици, хризантеми и каланхое. Установено е, че добавянето на компост може да увеличи устойчивостта на растенията към почвени болести и някои вредители. В експериментите е използван гъбен компост, зелен компост и вермикомпост, което е довело до намалени загуби, дължащи се на патогени като фитофтора, питиум, фузарийно и вертицилийно увяхване, а листните въшки са сведени до минимум.
Питиумът е гъбично заболяване, от което най-много страдат краставиците. То може да причини загниване на разсада, загниване в основата на растенията и на плодовете. Развива се най-силно във влажна почва и температура около 25 градуса по Целзий.
Фузариумът също е много вредоносна болест по краставиците, особено в условия на силно засушаване. Причинява се от гъбички и се развива лесно при монокултурно отглеждане, което се случва често в оранжериите. Добавянето на компост повишава значително устойчивостта на разсада на гъбични заболявания, а при засаждане на постоянно място и наличие на инфекция (или внесена на по-късен етап) – краставиците се разболяват много по-късно.
Най- добри резултати се получават при използване на вермикомпост.
Каланхое
При каланхоето се наблюдава повишена устойчивост към фитофтора, като няма разлика между видовете компости.
Повишаване устойчивостта на растенията към листни въшки, които са най-често срещан вредител, не се установява, но е много вероятно това да се обясни с факта, че те са внесени на по-късен етап от култивирането.
Хризантеми
При хризантемите е проведен експеримент за устойчивост на вертицилийно и фузарийно увяхване в два вида почва – пропарена и непропарена. Когато се използва гъбен компост, добавен към пропарена почва, тогава резултатите са най-значими по отношение на вертицилийното увяхване. Хризантемите са най-малко уязвими при внасяне на гъбен компост, но количествата за практическо приложение не са установени. Резултатите за влиянието върху вредителите отчитат голяма вариация и не може все още да се установи практическо приложение.
Домати
В предишни изследвания е установено, че отработеният гъбен компост и вермикомпостът осигуряват защитна бариера върху разпространението на гъбични заболявания при доматите. Те оказват благоприятно влияние срещу върхово гниене и мана.
Компостът е общоприето средство за подобряване на структурата и задържане на влага в почвата, но не всички негови качества са достатъчно изследвани, както и необходимите количества за практическо приложение.
