В края на октомври българската земеделска наука отбеляза професионалния си празник. По традиция на него институтите в системата на Селскостопанската академия представят новите си селекции култури и породи животни пред селскостопанската общност. За да запознаем читателите на Синор.бг с новостите в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, потърсихме за кратко интервю директора на инситтута Илия Илиев.
Г-н Илиев, за поредна година сеитбата в Добруджа и цяла Североизточна България е силно затруднена поради сушата. Какви са прогнозите ви за тази есен?
Не съм убеден, че сушата в Добруджа се дължи толкова на климатичните промени, колкото на факта, че в нашия регион резките смени на температурите и засушаванията са типични явления. Тази есен не само колегите фермери, но и ние от Земеделския институт забавихме леко сеитбата, защото очаквахме някакви количества дъжд, за да се подобрят условията и да се намали ветровата ерозия, която се получава при обработките на земята. За съжаление, така и не заваля, затова и доста стопани бяха принудени да сеят в твърда почва. Тези, които продължават да изчакват обаче, има опасност да не могат да влязат в нивите, ако започнат проливни и продължителни дъждове. Известно е, че новите машини са с по-усложнена конструкция и при такива условия те не работят добре. В тези случаи фермерите-практици казват как, „тогава ще трябва да изкараме старите руски сеялки СЗУ 306, които работят при всякакви условия”. Само, че не всеки земеделец е запазил тази техника. Разбира се, това е в рамките на шегата.
Към този момент трудно да дам прогноза за цялостното приключване на сеитбата. В миналото обаче сме имали години като тази, когато сме засявали, но заради сушата през есента нищо не е пониквало. Само че, когато през февруари на следващата година заваля сняг, посевите тръгваха и приключвахме с нормална реколта.
Като институт забелязвате ли по-силен интерес към българските сортове, които са адаптирани към резките температурни аномалии?
Българският земеделец продължава да търси високодибивните чужди селекции и това е нормално в уславията на конкурентната среда, в която е поставен. Пазарът диктува всичко това и е обяснимо родните селекции да не са толкова предпочитани. Затова и институтът не може да се похвали с особено засилено търсене на български сортове пшеници.
Но тази година като научен институт решихме отново да проследим как се представят чуждите селекции в нашите опитни полета. Правели сме го и други години, но по-отдавна и не при такива климатични метаморфози като сега. Затова тази есен купихме базови семена от три сертифицирани сорта най-добре представящите се до момента в отделни райони на страната западни пшеници. При сеитбата използвахме нашите технологии и догодина ще видим как ще се представят. При предишни подобни опити сме установявали, че техните добиви са приблизително същите като на сортовете пшеници от „Добруджанския институт”. За нас е важно периодично да правим подобни анализи, защото така ориентират и земеделците. Самите те също правят свои лични стратегии, като засяват част от полетата си с български селекции, а друга – със западни.
Какви са новостите в селекцията, които институтът предложи на земеделските производители през тази година?
По традиция Добруджанският институт предлага добре познатите сортове пшеница, които са от различни групи и качество, като например „Енола”, „Лазарка”, „Драгана”, „Мерилин” и още десетина други. Предлагаме също селекции на ечемик и тритикале, а за пролетната кампания сме подготвили ограничени количества наша селекция зърнено-бобови култури. За ранната пролетна сеитба фермерите имат избор за сортове грах и леща. За априлската сеитба по традиция земеделците се снадбяват с нашия сорт зрял фасул „Еликсир”, който се отличава с добрия си вкус и високото съдържание на антиоксиданти. Търсени са още два други наши сортове фасул, които са пригодни за машинно прибиране, това са „Скития” и „Блян”.
Как определята качеството на тазгодишната пшеничена реколта?
Преобладаващата част от ожънатата пшеница беше с много високо качество и това е добра новина. Дължи се до голяма степен на факта, че в Добруджа засушаването започна в края на вегетацията на зърнено-житните култури, затова и реколтата беше спасена. Изключение прави единствено районът на Генерал Тошево, където имаше силната суша и тя се отрази на добивите. Голяма част от полетата на Добруджанския земеделски институт са тук, затова и от близо 10-те хиляди декара тази година изкарахме с около хиляда тона зърно по-малко от миналата година. Допълнително и цените паднаха с една трета. Така че, ако миналата година продавахме на 630 лв. за тон пшеница, тази година – сме на 400 лв. И в тази ситуация е целият земеделски бранш.
Какъв беше ефектът от дългоочакваното увеличение на заплатите в системата на Селскостопанска академия (ССА) и смятате ли, че ще привлечете млади научни кадри в института?
Като директор мога да кажа, че актуализацията на трудовите възнаграждения оказа изключително добър ефект върху интереса към заемане на научна длъжност. Поне в нашия институт е така. Тази година имаме обявени 5 доктурантури по специалности, за които институтът е акредитиран, и за тях се явиха много достойни кандидати. Смятам, че тези места ще бъдат заети. Получи се и доста сериозно диференциране между труда на научните работници и специалистите от производството. Оттук нататък предстои и доста сериозно обучение на докторантите, така че да се получат високи резултати по отношение на селекционната дейност не само в нашия, но и в останалите институти от системата на Селскостопанска академия.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
