След поредната тежка за зърнопроизводството година, когато заради сушата и високите температури добивите от пролетните култури са колкото да се нахрани врабче, повечето земеделци от Добруджа са решени в бъдеще да разчитат повече на есенниците. В интервю за БНР Радостина Жекова и Илия Илиев от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите представиха актуални данни за добивите от слънчоглед и царевица, като жътвата при втората култура в региона тепърва започва.
Ще припомним, че в началото на жътвата в Южна България стопаните прибираха от 80 до 150 кг от декар слънчоглед и едва 200 килограма царевица, което е в пъти под количествата от 1800 - 2 000 кг, които се прибират в нормални години. Подобна е картината и в Добруджа, където от декар маслодайно семе фермерите жънат едва 150 кг, а при царевицата е още по-зле – 200 кг като в Южна България.
Освен от бича на безводието стопаните обаче си патят и от пазарната ситуация, защото дори при пшеницата, където добивите бяха поносимо добри, те няма да успеят да вържат баланса си заради унизително ниските изкупни цени. „Ако миналата година имаше възможност тон пшеница да се продаде за 440-460 лв., тази година търговията върви по 350-360 лв. за тон“, поясни Жекова. И допълни, че при тези цени на печалба ще бъдат единствено земеделците с добиви от 720-750 кг от декар хлебно зърно, но техният брой е малък, посочи още добруджанката.
Към този момент движение нагоре има единствено при изкупните цени на маслодайното семе. Заради лошата реколта от слънчоглед в Румъния цените тази есен се повишиха от 850 лв. на 1000 лева за тон, но жътвата не е приключила и е неизвестно как ще се развие пазарът. Цените за царевицата са като тези при хлебното зърно – около 350-360 лв. за тон.
Колкото до царевицата, там добивите като качество и количество са зле, затова и стопаните очакват огромни загуби. Обобщавайки стопанската година, Жекова обясни, че в нейното стопанство ще разчитат на доходи единствено от пшеницата, може би и от лещата, чиито добиви тази година са добри. „Ако обаче тръгне внос на канадска леща и цените паднат, едва ли ще успеем да реализираме продукцията си. Иначе и при слънчогледа, и при царевицата, и при боба, и при плодовата градина стопанството отчита загуби“, обясни председателят на Добруджанския съюз.
Заради климатичните промени и сривовете при пролетните култури фермерите отдавна търсят алтернативи за отглеждане на културите. При структурата на българските стопанства обаче те залагат единствено на отглеждането на борсови стоки, където са конкурентни. Именно затова и тази есен повечето земеделци от региона ще увеличат площите си с есенни култури – пшеница, ечемик и рапица, тъй като единствено при тях добивите са около нормата. Дори рисковата култура, каквато е рапицата, би могла да им осигури повече доходи от това, което се случва с пролетните култури, смятат земеделците.
