Когато видиш борбени хора като председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова да изразяво остро своето безпокойство от липсата на ясна визия за бизнеса през следващата година, няма как да не осъзнаеш, че минорното настроение на родните земеделци, с дълго натрупващите се проблеми, накрая ще избие на някъде. В каква посока обаче – още не се знае.
Срещаме ви с Жекова по повод нейна позиция, изразена във фейсбук, с която тя изказва общото мнение на колегите си, които за първи път жънат мълчаливо, без онази радост, с която традиционно е съпътстван най-важният момент от годината за земеделеца, а именно – прибирането на хляба.
Г-жо Жекова, в безизходица ли е секторът, след като за пореден път цените на пшеницата се сриват при жътва?
Ако продължава това заиграване с ембарго, войни и куп подобни, нищо добро не очаква земеделските производители и това се вижда от всеобщото настроение сред колегите. Цинизъм е, когато заради санкциите цените на торовете отново скачат и вече надхвърлят 800 лева. А в същото време при разход за производство на сегашната пшеница от 140 лв. за декар, без включени ренти, и приблизително среден добив от декар по 550 килограма, „няма да има кой, да затвори вратата“, както казваме помежду си при загуби.
Вчера доставчик на торове ни пуска фактура от 1000 лева на тон, тоест връщаме се в 2022 г., когато с началото на войната в Украйна торовете рязко поскъпнаха. Само че тогава ние, в България имахме невероятен запас от зърно от предишната 2021 година, която беше последната изключително добра година за българските земеделци. Всеки от нас имаше свободен ресурс и понесохме скъпите торове без сътресения. Сега обаче, след 4 поредни години на сривове в световните зърнени пазари това поредно поскъпване на торовете се превръща в огромна пречка.
Как се вдигна себестойността на производство в последните години?
Ако преди няколко години беше търпимо да понесем среден приход от декар от 200 лева – можехме да посрещнем разходите си, заедно с рентите, като оставаше средства за поддръжка на машините – при нас е скъпо да подържаш техниката. Сега обаче приходите ни ще паднат на 130-140 лева средно на декар, като тук не включвам рентите. А в същото време фактурата ни за подръжка на 4 комбайна е над 50 хиляди лева за година – не говоря за основен ремонт, а за рутинна подръжка за година. За капак, вчера ми звъни търговец да ми каже, че изкупната цена на тон ечемик е паднала до 280 лева, а на пшеницата – 310 лв. Е, няма такъв филм! За да оцелеем ние трябва да жънем по 800 килограма средно пшеница от декар, което е невъзможно. Трябва да жънем над 250 кг слънчоглед и 800 кг - царевица, което също е изключено. Дори напояването не ни върши никаква работа, защото при 40 градуса спира опрашването на всички пролетни култури.
И на всичко отгоре, да ни обясняват причините за всичко с войната – само че на нас ни писна едни хора да правят пари на гърба на други хора с тези войни, а търговията упорито да върви надолу. Нито ние в България, нито европейските земеделци в останалите страни са готови да посрещнат такава търговия и толкова кризи. Обобщено казано, обезглавиха и ни оставиха без финансов ресурс.
Според Вас това ще повлече ли нови фалити?
При четири поредни години на дъмпигови цени, вече ми липсва яснота за следващата година. Факт е, земеделието се превръща в едно оцеляване, а това вече не е бизнес. Вчера чух, че нов комбайн вече струва над един милион лева! А ние се чудим как да покрием разходите си от производство, след като единствените ни доходи ще бъдат само от пшеница и ечемик. Само, че двете култури съставляват едва 30-40% от това, което отглеждаме. Заради убийствено високите температури от 40 градуса по Целзий слънчогледът отново няма да се опраши, така че там също не очакваме реколта. Царевицата е на нула – в Северозападна България са приключили, ние също сме на път – я има още десетина дни, но при тези температури и липсата на дъжд, не съм оптимист.
В същото време индикациите, които идват от Съвета на министрите на земеделието на Европейския съюз и Европейската комисия за бъдещето на сектора, ясно ни показват, че новата Обща селскостопанска политика (ОСП) няма да работи като досега. И бюджетът за земеделие, който досега се разпределяше отделно от този на останалите сектори, ще бъде даден на политиците – те да решават къде да го насочат. Вие познавате ли политик, който няма да предпочете санирането пред земеделието, аз не познавам такъв.
Силното ми притеснение е, че Европа вече не следва онази политика, която би дала тласък за развитие на селското стопанство. Напротив, свидетели сме на действия, които ще доведат не само България, но и останалите държави в ЕС до продоволствена зависимост. А, когато не ти излиза сметката да отглеждаш земеделски култури – както е при нас от 2022 г. досега, ти преставаш да се занимаваш с него. Никой от нас не е социално предприятие, а към този момент сме вложили много пари, за да развием нашия бизнес. И, когато вече четвърта година аз и колегите ми продаваме зърното си под себестойност, тогава всеки от нас се замисля – сега накъде?
Питате ме как виждам бъдещето на този бизнес, ще ви отговоря, както го направих скоро и пред приятели – по отношение на земеделската продукция са на път да направят България бананова република. И след като ние, зърнопроизводителите се откажем от бизнеса, ще си произвеждаме само домати, лек или друг зеленчук, колкото да задоволяваме семействата. Всичко останало ще бъде от внос, защото Европа така иска.
Тази политика на унищожение не е от сега, тя последователно се следва през последните два програмни периода и сега ни готвят поредната тесла с новия програмен период – не само за България, за всички европейски фермери. Казват ни, че ние ще спазваме „климатична неутралност“ - каква неутралност, какви парникови емисии? Че вие обезглавихте цялата индустрия на Европа. А това с прехвърлянето на милиарди евро за въоръжаването беше капакът. Или пък, щели наливат пари за монтиране на слънчеви батерии. От 2011 г. съпругът ми чете наредби, за да направи един фотоволтаик и покрай него имам наблюдение върху темата ВЕИ. А всеки, който е навътре в тази тема, ще ви каже, че финансово няма никакъв смисъл да се наливат средства в подобни начинания. Ще прехвърлят на общините някакви пари, а в същото време цяла Европа, не само България е на път да изгуби земеделието и животновъдството си. Не мога да си обясня какво искат да постигнат с тези политики – сигурно пълно опропастяване.
Говоря тези неща от позицията на бизнес, който до момента стои изключително добре на краката си. Нямаме рискови инвестиции, диверсифицирали сме, колкото е възможно. И в един момент се оказва, че ни слагат едни пранги и никой от нас няма полезен ход за изход.
От европейската конфедерация „Копа и Коджека“ все пак имаше реакция. Дали фермерите ще притиснат ЕК?
„Копа и Коджека“ е най-голямата европейска лобистка организация, обединяваща аграрния бизнес. Но фактът, че изобщо не са били поканени от европейските институции за обсъждането на споразумението с МЕРКОСУР (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка, обединяващо Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела. Асоциирани членове са Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу), това за мен означава, че на брюкселския чиновник не му пука за „Копа и Коджека“. Тоест, те са задраскали сектор „Земеделие“ от приоритетите си. И щели да правят нещо различно – нямало да внасят говеда, нещо друго щели да правят. Реално, те на чиновнически език ни казват „Вие спрете да произвеждате!“
И на този фон от Европейската комисия ми говорят, че видиш ли, сме нямали право да участваме в преговорите с МЕРКСУР. Защо, питам аз? Кое налага земеделците в Европа, не говоря само за България, да не участват в това търговско споразумение между ЕК и южноамериканските държави, защо да не отворят границите на Общността? В същото време ни карат да произвеждаме трюфели, а не традиционните за нашите ширини земеделски стоки. При тази „не политика“ как да виждаме изход от кризите, в които дълбоко ни повличат?
Нормално е на световния пазар всички ние да се сблъскваме с крупните производители като Русия, Китай, Бразилия. И това е естествено, всеки от нас го знае. Но когато четвърта година тези държави водят с нас икономическа война, а в Брюксел продължават да притискат фермерите, вместо да ни подкрепят. И ни изненадват с нови процедури, този път по присъединяването на Украйна в ЕС. Нямам нищо против помощта влизането й в ЕС, но нека тогава вдигнат бюджета на ОСП или поне да го увеличат с някакъв инфлационен индекс – за последните седем години инфлацията е висока. Освен това ЕК е длъжна да проверява стриктно дали зърното на Украйна се произвежда по евростандартите, които се изискват и от нас.
Кажете ми, как бих могла да убедя сина си да ме последва в бизнеса, след като нищо не бих могла да му дам при създалата се ситуация? Само слушаме призиви как ЕК защитава младите фермери, но реално остават само голи обещания и един бизнес, който върви надолу.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
