Пепелта е отличен тор, съдържащ голямо количество различни хранителни вещества. Тя неутрализира киселинността и подобрява структурата на почвата, предпазва градинските култури от вредители и болести, но трябва да се използва разумно.
Когато използваме пепел в градината, не трябва да забравяме, че този естествен тор има алкална реакция и колкото по-свежа е тя, толкова по-високо е нейното рН. Това налага повишено внимание, като се вземе предвид киселинността на почвата и изискванията на отглежданите култури към определени хранителни вещества.
Използване на пепелта като тор
Пепелта съдържа калций, калий, а също силиций, фосфор, магнезий, желязо, сяра, бор, манган и други хранителни вещества, които са в достъпна за растенията форма. Тя не съдържа азот, защото той изгаря заедно с въглерода.
Съставът на пепелта зависи от растенията, които се изгарят, тяхната възраст и условията, при които са расли. Повече калий се съдържа в пепелта, получена от изгарянето на млади дървета, клони, лози, слънчогледови и картофени стъбла и различни тревисти растения. При изгаряне на стари дървета, особено бреза, количеството калций е най-голямо. Повече фосфор и силиций се съдържат в дървесната кора и сламата.
Как да размножаваме и поддържаме касиса?
Пепел може да се внася в сухо състояние при подготовка на почвата или да се разпрашава върху насажденията за предпазване от вредители – охлюви, листни въшки, лукова муха, кръстоцветна бълха и др. Пепелта е подходяща за подхранване на много култури през втората половина на вегетационния период, когато растенията най-много се нуждаят от калий, калций и фосфор. За по-бързо усвояване на хранителните вещества се приготвя инфузия, като 200 г пепел се залива с гореща вода и престоява едно денонощие ( добре е да се разбърква периодично). Преди употреба се разрежда до 10 л и се разлива върху вече влажната почва (около 5 л на 1 м посадъчен ред).
Добавянето на пепел повишава жизнеността на растенията – те понасят по-лесно пресаждането и са по-малко податливи на вредители и болести. Много полезно е да се добавя пепел към тежки глинести почви по време на окопаването, за да се подобри структурата на почвата и да се нормализира киселинността.
Кои растения обичат дървесна пепел?
Пепелта, подобно на всички останали торове, трябва да се използват в разумни граници, като се вземат предвид особеностите на растенията. Всички видове зеле, цвекло, лук, краставици, салати, които предпочитат да растат в почва с неутрална реакция (рН 6,5-7), са много отзивчиви на подхранване с пепел. Напълно допустимо е при подготовката на почвата да се внасят по 150-200 г на 1 м2. Поливането на кореноплодните зеленчуци (цвекло, моркови идр.) към края на вегетационния период с инфузия на пепел повишава количеството захари и подобрява съхраняването на реколтата.
Леко кисела почва (5-5,5 рН) е подходяща за отглеждане на малини, къпини, градински ягоди, домати и картофи. Когато почвата на този участък е неутрална, тогава при засаждането на тези култури не трябва да се внася пепел. На сайта може да се намери информация за проверка на киселинността на почвата.
Прекомерната употреба на пепел в качеството и на калиев тор понякога може да навреди на растенията. Ако често подхранваме доматите с пепел и внасяме в посадъчните ями при засаждането им, има голяма вероятност да страдат от върхово гниене. Факт е, че калият и калцият са антагонисти, които се конкурират помежду си за свързване с почвените колоиди. Голямото количество калий блокира усвояването на калция.
Калцият ще стане по-достъпен за растенията, ако намалим рН на тора, като добавим оцет към пепелната инфузия. Литров обем с пепел заливаме с 2-3 л топла вода, престоява едно денонощие и добавяме 500 мл оцет при непрекъснато бъркане. Настъпва реакция, която превръща калциевия карбонат в калциев ацетат, който се абсорбира бързо от кореновата система на растенията. Разрежда се в съотношение 1:5 и се полива кореново, като за всяко растение е достатъчен 1 л.
Кога пепелта може да навреди?
Добавянето на пепел ежегодно при засаждане на картофите може да се окаже вредно, ако киселинността на почвата е над 7,2 рН. Алкалната реакция увеличава риска от струпясване, което може да унищожи цялата реколта. При отглеждане на картофи се варуват само кисели и силно кисели почви, като това се прави поне година преди засаждането им.
Има доста растения, които се развиват добре само в кисели почви с рН 3,5-4,5 – иглолистни, хортензия, азалия, рододендрон, папрати, боровинки и др. За подхранването им не трябва да се използва пепел, дори неутрализирана с киселина. За тези растения е по-добре да се използва тор с кисела реакция – калиев сулфат, калиев монофосфат, суперфосфат и др.
С какво не трябва да се смесва пепелта?
Пепелта не трябва да се внася едновременно с азотни торове, съдържащи азот в амониева форма (пресен оборски тор, птичи тор, амониев сулфат, амониев нитрат, амониев фосфат), защото амонякът ще се изпари и те ще загубят своята ефективност. Азотните торове трябва да се внасят поне месец по-рано, като още по-добре е през пролетта, а пепелта през есента.
Заедно с пепелта може да се внася узрял компост и узрял оборски тор и биохумус (вермикомпост), защото там азотът не е в амониева, а в нитртна форма.
Пепел не трябва да се внася едновременно с фосфорни торове, защото тя самата съдържа фосфор и има алкална реакция, а фосфорът от внесения минерален тор няма да се усвои от кореновата система.
Пепелта не трябва да се смесва и с биологични препарати, съдържащи дрождени, млечнокисели бактерии и сенна пръчица (бацилус субтилис). Причината е в това, че те се развиват активно само в неутрална или слабо кисела среда.
Биологичните препарати за защита на растенията също губят ефективност в алкална среда.
Пепелта трябва да се съхранява в сухи помещения и добре затворени контейнери, за да не загуби свойствата си.
