Дървесната пепел е идеален заместител на продуктите за разкисляване на почвата при нейното подхранване. Но трябва да се знае, че тя не е подходяща за всички растения. А от особено значение е кога ще я използваме, за да има най-голяма полза от нея за почвата.
Дървесната пепел трябва да се съхранява на сухо място до внасянето й в почвата. И понеже при овлажняване тя губи голяма част от качествата си, а при намокряне с вода – дори и хранителните си вещества, затова от съществено значение е да опазваме пепелта през зимата.
Начини за ускоряване покълването на семената и вкореняване на резници
Затова пък внасянето на пепел върху влажна почва или тънка снежна покривка е най-подходящото време – това са краят на зимата и началото на пролетта. Покриването с дървесна пепел ще позволи хранителните вещества да отидат в земята непосредствено в мястото на внасяне и ще я обогати с калций, фосфор и калий месец или два преди засаждане на културите. Овощните култури и ягодоплодните храсти (малина, френско и цариградско грозде) обичат дървесна пепел. Тя стимулира растежа и узряването на кората, повишава устойчивостта им на болести и вредители, а следователно влияе и върху добивите.
Главестото зеле (бяло и червено), брюкселското, китайското, пекинското и савойското са сред основните почитатели на дървесната пепел. Алкалността на почвата предотвратява появата на характерна и често срещана по кръстоцветните култури болест – кила. Тя се причинява от гъбички и унищожава кореновата система на растенията, когато почвата е твърде кисела.
Доматите също се радват на дървесната пепел, защото помага за отглеждане на здрава реколта. Калцият, съдържащ се в нея ще предотврати появата на върхово гниене, а калията ще направи доматите по-ярко оцветени и сладки. Фосфорът е важен, защото насърчава развитието на кореновата система на младите растения. В пепелта се съдържа и магнезий, който е отговорен за завиването на листата и е следствие от дефицит. В оранжерията почвата трябва да се навлажни или да се хвърли сняг (при наличие на такъв) преди внасяне на пепел на равномерен слой.
Не трябва да се използва дървесна пепел при сортове картофи, които са склонни към струпясване. Същото се отнася и за боровинките, които предпочитат леко кисела почва. Стого погледнато, доматите също предпочитат леко кисела почва, но с рН малко под 7. За тях е важно рН да бъде в граници 6,5-7, защото твърде киселите почви също не са подходящи.
Дървесната пепел действа сравнително бързо. Ако внесеното количество се окаже по-голямо от необходимото, тогава преди засаждане на растенията, може да се внесе азотен или угнил оборски тор, които ще неутрализират повишената алкалност. Използването на фосфорни торове в такава ситуация е нежелателно. Когато почвата е все още кисела след внасяне на пепел, тогава през сезона може да се добавя още.
Дървесната пепел трябва да се нанася равномерно на слой с дебелина около 1,5-3 см, като не бива да се допуска натрупване, което може да доведе до засоляване.
При ветровито време не е желателно да се внася пепел или трябва да се полее незабавно, за да се предотврати издухването и. Най-благоприятното време е в края на зимата и началото на пролетта, а когато внасяме по време на сезона е важно да не попада в непосредствена близост до стволовете на растенията.
Дървесната пепел е желателно периодично да се внася и в компоста, което ще балансира тенденцията му към закисляване, а това ще помогне за създаване на по-благоприятни условия на микроорганизмите и червеите и ще ускори разлагането на органичните вещества.