Касисът (Ribes nigrum) е дребноплоден овощен вид, наричан още „черно френско грозде”, което расте на храсти, има листа с широка нарязана петура и цъфти с дребни цветове със зеленикав оттенък. Плодчетата са събрани в гроздове и това е определило второто популярно име на вида. Отделните зърна са кълбовидни със заострено връхче, което е остатък от цвета. На вкус са кисели или сладко-кисели. Имат особена миризма, каквато зърната на гроздето нямат. В големи количества стават за производство на вино и сиропи, като могат да бъдат консервирани, а в прясно състояние се използват за овкусяване на сладкиши и др.
Кореновата система на касиса се развива в почвения пласт с дълбочина до 25-30 сантиметра. Това определя по-плитките обработки на почвата. Броят им зависи от предварителната подготовка на площите, съответно от първичното заплевеляване и от честотата на валежите през растежния период (вегетацията).
Касисът се развива добре на почви, обогатени с повече фосфор в сравнение с ягодата и малината. Калиевото торене също не е изключено предвид запасяването на почвата с този основен елемент. Азотното подхранване в началото на вегетацията подпомага новия прираст и залагането на плодовете. Нормата е около 25 кг / дка амониева селитра. Торенето с фосфорните е през 2-3 години преди есенната оран. По същия начин може да бъде използван добре разложен оборски тор.
Размножаването на касиса става главно със зрели резници, събрани непосредствено след листопада. Тогава размножителният материал е добре запасен с хранителни вещества преди оттичането им към кореновата система. Подходящи са добре развитите леторасти. От тях се приготвят резниците с дължина около 20 см. При това долният отрез се прави под пъпка, а горният – над пъпка.
Съхраняването на резниците става на хладно място във влажен пясък. Засаждането започва в края на зимата. В рохкавите почви резникът е разположен отвесно, а в плътните под наклон около 45 градуса. Редовните поливки и разрохкването на почвата са условия за добро вкореняване и развитие на касиса. От най-горните 1-2 пъпки, които остават над почвата, се развиват 1-3 летораста, а от останалите – брадеста коренова система.
Създаването на новото насаждения започва през есента. Засаждането става по схема метър и половина до два между редовете и около метър между растенията в реда. При това полагането на посадъчния материал е на 4-5 см по-дълбоко.
Първата резитба идва веднага след засаждането. Тя се състои в съкращаване на клонките на новозасадените растения на 2-3 пъпки, Това е правило за възстановяване на равновесието между надземната и подземната част на бъдещия храст. При вкореняване на постоянно място няма резитба. Втората година трябва да започне с 4 - 5 летораста. През следващите 2-3 вегетации трябва да бъдат оставяни ежегодно само 3 - 4 добре развити нови леторасти, При такова формиране и поддръжка храстът влиза в пълно плододаване. Формировката трябва да осигури добро огряване на леторастите.
По-нататъшната резитба трябва да поддържа клонки до четиригодишна възраст. Същевременно трябва да бъдат оставяни до 3 – 4 летораста за обновяване на надземната част.
Показателно за възрастта е оцветяването на надземните части. Старите клонки имат сиво черни, тригодишните имат кафяв оттенък, двегодишните са канелени със сиви повесма, а са белезникави със сив оттенък.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
