Новосъздадената Българска аграрна камара (БАК), която възнамерява да обедини всички земеделски производители в страната, защитавайки общите им интереси пред институциите, днес даде първата си официална пресконференция за медиите. Досега записаните членове - асоциации, сдружения, групи организации и съюзи, са 13, като много скоро към камарата ще се присъединят още две организации, съобщи председателят на БАК Костадин Костадинов (бивш председател на Националната асоциация за зърнопроизводителите).
При днешното представяне на дългоочакваната структура участваха председатателите на голяма част от учредителите - Националната асоциация на зърнопроизводителите; Националната овцевъдна и козевъдна асоциация; Националното сдружение на българските лозари; Асоциацията за професионално пчеларство; Добруджанският овощарски съюз; Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните; Българската асоциация на организации на производители на мед и пчелни продукти; Асоциацията на българските биволовъди; Браншовата камара „Плодове и зеленчуци”; Националната асоциация на картофопроизводителите; Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010; Федерацията на развъдните организации в говедовъдството и Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
БАЗП не фигурира сред учредителите
Първата задача на българската камара е да внесе документи за членство в Европейската конфедерация на фермерските браншови организации „Копа и Коджека” (COPA COGECA), което е направено преди повече от седмица. А преди броени дни представителите на браншовите организации са имали среща и с ръководството на Министерството на земеделието, посочи още Костадинов. Той припомни, че България е последната държава в Европейския съюз, чиито земеделски производители все още нямат свое представителство в тази силна фермерска структура, която представлява интересите на производителите пред политиците в ЕС. Следва процедура по проучване на нашата кандидатура и преговори с COPA COGECA, след което ще бъде взето решение от страна на европейската конфедерация за българското участие. Членският внос в тази организация е доста висок, затова и повечето европейски асоциации получават подкрепа от националните си бюджети за това членство. На този етап не е ясно дали бюджетът ще подкрепи БАК.
Идеята за това обединение е камарата да се превърне в онзи равноправен субект, чрез който малки и големи стопанства да търсят защита на своето производство,да решават пазарните си и друг тип проблеми чрез пряк диалог с управленските структури, посочи и Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара. Целта е да се уеднаквява позицията при спорове между отделни подсектори, така че фермерите да излизат с общо решение в преговорите с представители на правителството и администрацията. „Обещаваме пълна прозрачност в работата си, така че медиите ще бъдат информирани за всяка наша инициатива”, заяви още Боянова. Колегата й Цветан Цеков от Браншовата камара „Плодове и зеленчуци” допълни, че в създаването на тази камара няма никакъв политически инженеринг и увери българските земеделци, че БАК е създадена единствено в защита на техните интереси.
Председателят на камарата Костадинов обясни още, че целта е всички фермери от един даден подсектор да се обединят в съответната камара и под шапката на обединението да поставят позициите си по новата Обща селскостопанска политика и изискванията, достъп до пазарите и друг актуални задачи. Към момента като асоциирани членове в БАК заявка за участие са дали и редица съсловни организации (съюзи на ветеринарните лекари), представители на университети, институти и други учреждения, партниращи си със земеделските производители. Те ще бъдат асоциирани членове на камарата. Към този момент в камарата няма да участват преработватели, защото земеделците и животновъдите искат първоначално да "изчистят своята къщичка", след което ще търсят общи решения с преработватели и вносители на храни, както е в останалите държави, обясни Симеон Караколев.
Към този етап камарата не може да участва в Комитета по наблюдение на Стратегическия план, тъй като той вече е сформиран, а за да се включат нови структури като камарата, е необходимо промени в постановелнието за работата на този мониторингов комитет. Голяма част от браншовите организации обаче членуват в КН, така че камарата ще има известна представителност.
