Наскоро излезе от печат съвместният труд на Института по аграрна икономика, в което китайски и български учени изследват въздействието на климатични промени върху дейността на земеделските производители и неблагоприятните ефекти върху живота в селските райони, които са най-уязвими, но в същото време имат критични граници на адаптация. И тези проблеми надхвърлят националните граници.
В анализа експертите акцентират върху социоекологичната тъкан на българското село, като обобщенията са плод на работата на Съвместна българо-китайска лаборатория за „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени“. В нея участват един от водещите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University и от българска страна- Институтът по аграрна икономика (ИАИ - проф. д-р Храбрин Башев) към Селскостопанска академия (ССА), Аграрният университет – Пловдив (АУ – Пловдив), Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Тази книга синтезира данни от климатологията, като се правят оценки на социално-икономическата уязвимост и политическите критики, с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността и е в емпиричния принос, но и в методологическата и иновативност, която дава ново определение на начина, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.
Чрез интегриране на прогнози на CMIP6 с детайлни полеви данни съвместният труд попълва критична празнина в литературата за адаптиране към климата: недостигът на специфични за региона проучвания, които контекстуализират глобалните тенденции в рамките на местните реалности. Интердисциплинарният подход на авторите от екипа обхваща агрономията, хидрологията, икономиката и управлението, като представя в холистична рамка рискове от загуба на реколта, предизвикана от неравномерни валежи до ерозия на традиционния поминък, при повишаващите се температури.
Прилага се ново моделиране на микроклимата (глава 7) към планирането в мащаба на едно българско село, като се демонстрира как техническата прецизност може да даде възможност общностите да реинженерират вече изградени среди срещу топлинния стрес.
За политиците стойността на книгата се крие в нейните прозрения. Чрез дисекция на провалите на фрагментираното управление (глава 5) и предлагане на механизми като климатично интелигентно финансиране (глава 8), изследването предизвиква инерцията в институционалните рамки.
Казусите в Самоков и Тракийската низина (Глава 7-9) илюстрират как адаптивните мерки – от зелена инфраструктура до добро управление, могат да доведат до ползи за биоразнообразието и икономическата стабилност. А това съвпада с визията на ЕС и стратегията за адаптиране към климата.
