За да покажат на българското Министерство на земеделието и храните защо са недоволни от липсата на политики в сектора, от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) ще представят законодателния опит в някои от останалите европейски държави, където от десетилетия прилагат адекватни закони за браншовите организации, помагащи и на държавна администрация, и на фермерите съвместно да решават проблемите в агросектора.
Това съобщи за синор.бг председателят на НАЗ Илия Проданов, който в няколко поредни поста ще представи дейността на аграрните камари в Унгария, Австрия, Германия и други европейски държави.
Неволите на българската камара
В този текст Синор.бг ще представи опита на Унгария, където още през 2012 година (т.е. още в началото на управлението на партия ГЕРБ, която при добро желание е можела да се поучи от колегите си в бившата източноевропейска държава), със специален закон се създава Национална камара по земеделие (Nemzeti Agrárgazdasági Kamara, съкратено NAK). Днес тя е една от най-силно институционализираните и влиятелни аграрни структури в Централна Европа, като представлява всички земеделски производители, преработватели и хранителни предприятия, и има законодателно гарантиран статут, подобно на австрийската Landwirtschaftskammer, посочва Проданов.
Камарата е публично-правна институция, т.е. не е НПО, а е орган с определени държавни функции, финансиран от членски внос и със задължително членство. Тя има право да участва в изготвянето на аграрни закони, стратегии и програми, като задължително дава становище по тях. В камарата членуватв всички земеделски производители и фирми, регистрирани по Закона за земеделието; регистрираните хранително-вкусови предприятия; дори горските и ловни.
Камарата има над 400 000 членове, което я прави най-голямата професионална организация в страната. Всеки участник в нея плаща годишна вноска, изчислявана според оборота или размера на земята.
Системата на управление на камара е тристепенна:
1. Местни камари (járási szint) – на ниво окръг или район.
2. Областни камари (megyei kamarák) – 19 области + Будапеща.
3. Национална камара (NAK) – централният орган в Будапеща.
Основният орган е общото събрание на делегатите – изборен орган, който представлява всички членове;
Председателят се избира на национално ниво. Изпълнителнителният комитет – управлява оперативната работа;
Постоянни комисии – по направления: растениевъдство, животновъдство, ОСП, горско стопанство, пазар и иновации, преработка, напояване, образование и др.
Основните функции и правомощия
1. Представителна функция:
* Представлява членовете пред правителството, парламента и ЕС;
* Участва в подготовката на националните аграрни стратегии и на плана по ОСП;
* Дава задължителни становища по всички законопроекти, засягащи аграрния сектор.
2. Консултативна и обслужваща функция:
* Осигурява безплатни консултации за фермерите по въпроси на ОСП, субсидии, екологични изисквания, данъци, трудово право и др.;
Издава технически и правни ръководства;
* Поддържа електронна платформа за услуги и онлайн заявки към администрацията (e-kamra).
3. Регулаторна и контролна функция:
* В определени области действа като квазидържавен орган – например в управлението на:
* професионални регистри (на консултанти, преработватели, посредници и др.);
* сертифициране на обучителни програми;
* наблюдение на договорите между фермери и преработватели (контрактиране).
* Има право да предлага промени в нормативни актове директно до правителството.
4. Образователна и иновационна роля:
* Поддържа мрежа от аграрни консултанти и обучители;
* Организира семинари, демонстрации и пазарни форуми;
Основният източник за финансиране на камарата са задължителните членски вноски.
Камарата управлява и проекти с публично финансиране (напр. по ОСП и национални програми за иновации);
Приходи идват и от услуги, обучения, сертификации.
Цялата финансова система е прозрачна и централизирана, като 30–40% от средствата се пренасочват обратно към регионалните офиси.
6. Експертна структура:
* В NAK работят над 1500 служители – агрономи, юристи, икономисти, инженери и ИТ специалисти;
* Във всеки окръг има аграрен офис, където фермерите получават консултации;
* На национално ниво има тематични департаменти, които подготвят анализи и позиции, изпращани до министерствата и ЕС.
7. Взаимоотношения с държавата:
* NAK е официален партньор на Министерството на земеделието – техните експерти участват във всички работни групи по нови политики и програми;
* Системата е вградена в административния процес, така че държавата разчита на NAK за консултиране и прилагане на мерки по ОСП.
8. Пример за конкретни дейности:
* Изгражда Национална платформа за дигитално земеделие;
* Подпомага колективни инвестиции (например изграждане на напоителни системи от групи фермери);
* Управлява кампании за местни продукти и къси вериги;
* Изготвя седмични пазарни анализи и годишни доклади за секторите;
* Осигурява безплатно обучение по агроекологични изисквания преди кандидатстване по еко-схеми.
