Почти в края сме на една необичайно топла и безснежна зима, която есенните култури понесоха по различен начин. Как температурите ще се отразят на пшеницата, рапицата и ечемика и дали фермерите ще успеят да намерят финансиране за пролетните дейности, на фона на нереализираната си миналогодишна реколта и затворените пазари? С тези въпроси Синор.бг се обърна за кратко интервю към Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
Г-н Христов, какво е състоянието на пшениците в Южна България, където сушата през последните години е сериозен проблем за земеделците?
Въпреки сухата есен сеитбата в района на Старозагорско мина сравнително добре, пощадени бяхме от екстремни природни аномалии. Вярно, че заради липсата на дъждове някои колеги засяха по-рано, други доста закъсняха, но в края на ноември и началото на декември, когато падна първият ноемврийски дъжд, реално всички посеви поникнаха по едно и също време. Затова и тези, които закъсняха с кампанията, на практика не изгубиха и това ни успокои. Колкото до състоянието на пшеничените посеви, на този етап не се сблъскваме със сериозни зимни аномалии. Въпреки липсата на сняг посевите са в добро вегетативно състояние.
Петър Байчев за блокирания пазар
Това обаче не се отнася до рапицата, при която има проблеми поради късното поникване. Процентът на пропадане на площите, засети с рапица в Южна България, не е малък. Все още нямаме обобщени данни, но по мнение на колеги вероятно ще се наложи да бъдат презасети между 20 и 30% от площите. Колегите обследват, за да решат точно с какви култури да ги сменят – слънчоглед или царевица. Възможно е изобщо да не презасяват, защото знаете колко високи бяха разходите ни през миналата година.
Каква себестойност изчислявате за тази кампания, на фона на лекия спад в цените на торовете, наблюдаван напоследък?
Добрата новина е, че от края на ноември и декември 2022 г. торовете започнаха да поевтиняват и това се случи първо при карбамида. Сезонът за неговото търсене отмина и това обяснява драстичния ценови спад. След като природният газ продължи да поевтинява, това повлече крак и за смъкването на цените на останалите азотни торове – в момента тон амониев нитрат вече се продава по 1 000 – 1 050 лева (всички цени са без ДДС). Помните, че предишното поскъпване на торовете беше драстично – между 450% и 500%, доста несъпоставимо с инфлацията при останалите суровини за селскостопанското производство. Не мога да кажа как новите цени на торовете ще се отразят на цялостната себестойност, но определено пролетните дейности няма да са толкова тежки като през 2022 г.
Дали се усеща раздвижване в пазара на зърно, защото към този момент складовете ви остават пълни?
Всички фермери караме на мускули. Има пазар и на слънчогред, и на пшеница, но за да продаваме, ние трябва да го правим на цените на украинците. А знаете, че нашата себестойност е по-висока, затова се въртим в един омагьосан кръг. Към 9 февруари цената на производител за тон пшеница варираше от 490 лв. към 510 – 515 лв. (цените са без ДДС) в зависимост от региона. Франко пристанище офертите са 520-530 лв. Колкото до слънчогледа, цената на производител за тон варира изключително много. През януари тя беше около хиляда - 1 020 лв., но последните десетина дни имаше леко връщане назад към 950-970 лв. Ккъм 9 февруари офертите отново се възстановиха на около хиляда лева, но заради войната в Украйна никой не може да прогнозира как ще се движат цените през следващия месец.
При това състояние на пазара какви са прогнозите ви за 2023 година и за новия програмен период?
По отношение на реколтата знаете, че изцяло зависим от природата, колкото до пазарите – там пък сме зависими от политиците, така че няма основа за реални прогнози. Ако ме питате за Стратегическия план, там за пореден път сме свидетели на неаргументирано подпомагане, затова изобщо не желая да коментирам. Българските земеделци обаче винаги сме имаме силата да устоим и съм сигурен, че ще го направим и сега!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
