Обявеното от Доналд Тръмп 20% мито за стоки от Европейския съюз вероятно ще получи реципрочен отговор от страна на Брюксел. Животновъдите се замислят как могат да отреагират на евентуалното поскъпване на една от най-важните съставки в хранителната дажба на животните – соевият шрот.
Ето какво сподели Радослав Янков, съдружник във фермата за млечни крави в село Леново, община Асеновград:
"Соевият шрот е източник на незаменими и лесно усвоими протеини, и е изключително важна част в менюто на животните.
България и Европейският съюз не могат да го произведат, или поне не в количествата, които са нужни на животновъдния сектор. Причината е, че в рамките на съюза е забранено влагането на генно модифицирани семена, а конвенционалната соя е трудна за отглеждане.
Соевият шрот се внася от САЩ, но предполагам, че го доставят и други държави като Бразилия и Аржентина например.
Разбира се, ако има проблем с доставката на този ценен фураж, бихме могли да го заменим с рапичен или слънчогледов шрот, но те не са толкова хранителни, пък и биха ни излезли по-скъпо. Примерно ако 1 крава изяжда на ден 50 кг фураж, в които 2,5 кг са соев шрот, а 2 кг са слънчогледов, то при липсата на соя ще сме принудени да увеличим количествата на слънчогледовия и рапичния шрот и да извадим от дажбата други продукти, защото не можем да дадем на животното повече от 50 кг. на ден. Това ще ни затрудни.
Соевият шрот е много важен за цялостния здравен статус на кравата и за млечния добив, и ако не можем да го доставим, това ще е проблем.
Притеснявам се, че ако заради митата светът обърне поглед към други производители на соев шрот като Бразилия, този продукт ще стане дефицитен и неизбежно ще поскъпне.
Не знам дали по-скъпия фураж ще се отрази на изкупната цена на млякото. По-скоро не вярвам. Защото наблюдавам парадокса зърнените култури да поевтиняват, а суровото мляко да поскъпва. И обратното. Стигнал съм до извода, че при определяне на цената на суровината няма икономическа логика. Така е у нас."
