Все по-често в практиката изникват странни ситуации, получени в резултат от прокарване на лобистни закони, наредби и други нормативи, замислени да са в интерес на определен бизнес, но пък силно да ощетяват друг. До този извод са стигнали земеделските производители във връзка с управлението на водните ресурси на язовирите, при което вместо с предимство да се осигурява вода първо за питейни нужди, после – за напояването в селското стопанство и едва на трето място – за водноелектрическите централи (ВЕЦ), в практиката има разместване на втория с третия приоритет. И вместо водата в язовирите на второ място да се предлага на фермерите, а на трето – за производство на енергия, се получава точно обратното, което е незаконно.
За това сигнализира председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов, който в интервю за националното радио съобщи, че на места в страната (пример от преките му наблюдения с язовир „Жребчево“), че през есента необяснимо защо измервателните уреди, с които се отчитат ползваната вода, биват демонтирани, в резултат на което не е ясно потреблението на ВЕЦ-те през зимата. В отчет на „Напоителни системи“, представен по време на последното заседание на парламентарната комисия по земеделие, обаче се говори за огромни количества вода (85% от подадените), които според този доклад се губят от язовирите през неремонтираната мрежа на напояване към фермерите. Радослав Христов е категоричен, че изобщо не става дума за загуби на вода от язовирите до производителите, а причината е точно в липсата на правилно отчитане на ползваните количества от ВЕЦ-те, защото вместо водата да се пуска през пролетта първо за стопаните, а после да се ползва за електричество, става точно обратното.
Фермерите извоюваха бюджетът за напояване да стигне за всички
В същото време всяка зима, вместо събралата се вода в язовирите да се съхранява за ползване през лятото от стопаните, тя се източва, като само в „Жребчево“ последната година преди пролетното топене на снеговете са източени 80 млн. кубика. „Ако тази вода беше запазена, можеше да се напоява цялата Тракийска низина“, посочи зърнопроизводителят. Христов неслучайно поставя тези проблеми, тъй като през последните 30 години липсата на напояване в България „се решава само на думи, а на практика нищо не се върши“.
И понеже сушата и ценовите спадове на световните борси от последните две години направиха българската продукция крайно неконкурентна, фермерите са решени да изискат от държавата реални мерки за възстановяването на напояването в България. Само тогава себестойността на родното зърно би могла да се понижи, посочи и земеделският министър Георги Тахов пред парламентарната комисия по земеделие. Ако този крайно належащ въпрос не бъде решен, секторът ще фалира. Именно затова целият земеделски бранш ще настоява за издигането му в основен приоритет, посочи още председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.
Ще припомним, че идеята на предишния земеделски министър беше да се ползва опита на Румъния, като бъде създадена единна агенция, обединяваща управлението на язовирите и напоителните съоръжения. Само при пряка комуникация между собствениците на язовирите и ползвателите би могло да се обясни защо измервателните уреди биват демонтирани или защо водните обеми на язовирите се източват, вместо да се съхраняват за земеделците. И дали е възможно загубите на "Напоителни системи" да бъдат намалени, без да се ощетява бюджетът.
Създаването на държавна агенция обаче би станало факт само при нов работещ парламент, който да избере и редобно правителство. А времето и климатичните промени не работят изобщо в полза на закъснелите български институции.
