И тазгодишното 15-то поред изложение на селскостопанска техника БАТА АГРО в Стара Загора събра земеделски производители и животновъди от цялата страна, за да направят личен избор сред стотиците иновативни предложения на техника, прикачен инвентар е консумативи за селското стопанство. Покрай грижата за доброто оборудване, което стана основна задача за всеки български фермер, през последните години секторът силно зависи и от климатичните промени.
Потърсихме за коментар председателя на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов, който представи предварителните си очаквания за реколтата това лято, за запасите от слънчоглед и световната търговия със зърно.
Г-н Христов, необичайните студове през март и април засегнаха не само производителите на плодове, зеленчуци и лозарите, но и вас като подсектор. Как се отрази сушата от миналата година на посевите и дали пролетните студове ще се окажат фатални?
За всички ни вече стана нормално зимата да не е онази зима, която помним преди 7-8 години, и сякаш започнахме да свикваме с аномалиите при развитието на есенните култури от последните години. Затова може би сравнително лесно преодоляхме поредната безводна есен, когато през 2024 г. започнахме да сеем в доста суха почва, с притеснения, че напролет може да ни се наложи да презасяваме. През зимата обаче посевите постепенно наваксаха изоставането в развитието си и слава богу, тази пролет, за разлика от предишни години се радваме на нормални за нашите ширини дъждове. Вярно, че на места валежите бяха по-обилни, дори прекалено за някои региони. Но няма как, това е природа, а ние като земеделци сме свикнали с непредвидените обстоятелства.
След априлския необичаен мраз какви са очакванията ви за пшеничената реколта?
Преди април посевите в страната бяха в относително добро състояние. Ниските температури обаче не пожалиха и зърнените култури, особено в Южна България, където в продължание на няколко денонощия температурите паднаха до минус 5-6 градуса. Това се отрази негативно не само върху овощните култури, но и на ранните сортове пшеници, при които неминуемо добивите ще паднат. Това го виждаме особено ясно сега, при изкласяването на растенията, където резултатите от това измръзване се виждат по така наречения „бял клас“ (липса на озърняване), наблюдаван в редица части от страната. Причината е, че студовете хванаха пшениците във фаза, когато вегетативният клас беше формиран във вретеното. И неизменно ще има загуба на добив.
Върху колко декари са тези щети и дали освен пшениците са засегнати и нивите с ечемик?
Обследване на площите в национален мащаб не са правени, така че не разполагаме с обобщени данни. Но измръзването при ранните пшеници беше повсеместно за цели две области от Южна България - Бургаско и Карнобатско, затова и там щетите са най-големи. Отчасти поражения има и в Пловдивско, като измръзванията там са значително по-слаби. Бих се радвал, ако добивите не паднат значително заради тези загуби, но това ще го разберем при жътвата.
Колкото до ечемика, въпреки че тази култура винаги е била по-чувствителна при подобни природни явления, интересното е, че при тези площи нямаше толкова поражения. Причината може би се корени в по-късна фаза от развитието на ечемика, тъй като студът се отрази основно на ранните ростове пшеници, които бяха в напреднала фаза на вегетация.
Заради сушата през 2024 г. и ниските добиви забелязвате ли намаление в площите, засети със слънчоглед и царевица тази пролет?
Почти в цялата страна сеитбата на пролетните култури приключи, но към този момент не се отчитат сериозни разлики в размера на обработените площи. Може би някъде има разлика с по 5-6% повече или по-малко засети декари спрямо предходната година, но това по никакъв начин не се отразява негативно върху сеитбооборота в цялата страна.
За Южна България, където сеитбата започна по-рано, посевите вече са в добра фаза на развитие, като падналите дъждове допълнително благоприятват за тяхното развитие. Стрес от ниските температури имахме и при тези площи, но размерът на засегнатите култури е спорадичен. И сме спокойни, че поне на този етап бяхме предпазени от щети. Единственото, за което ще се молим е това лято да няма подобни дълготрайни засушавания с екстремно високи температури. И най-важното, държавата да успее да опази посевите от градушки, защото вече видяхме пораженията в Южна България.
Тук искам да се похваля с нова тенденция, защото всеки от нас може да се опази от подобни бедствия със застраховането на продукцията. А тази година голяма част от колегите осъзнаха, че климатът не работи в полза на земеделците и че трябва сами да се грижим по-сериозно за продукцията. Затова и процентът на сключените застраховка тази пролет значително нарасна и това е добра новина. Причината е в помощта от ЕС, като фонд „Земеделие“ покрива до 70% от вноските. Затова и нарасна процентът на застрахованите площи, това беше отчетено и от министерството. Ще се радвам, разбира се, ако не се наложи да ползваме полиците си, защото това е най-добрият вариант за всички ни, но се надявам при бедствие все пак да бъдем частично компенсирани.
Успяхте ли като сектор да реализирате по-голяма част от произведеното си зърно през миналата година?
Големият проблем, който наблюдаваме от два месеца е, че световните цени на пшеницата тръгнаха надолу и тази тенденция е изключително притеснителна за всички нас. Вярно е, че до началото на жътвата никой не знае какво ще се случи, затова и сме силно обезпокоени – още повече, че и прогнозите за реколтите по света тази година се очертават значителни като количество. Винаги съм казвал, че най-доброто за фермерите е цените нито да са много високи, нито да са много ниски, а са да нормални, защото тогава всеки разчита на дългосрочна стратегия и прогнозируемост, но за жалост практиката е различна.
Очаквания за свръхреколта сваля световните цени
Колкото до реализацията на старата реколта, всеки колега продава зърното си на различни цени и по различно време, защото възможностите за съхранение не са еднакви за отделните производители. В тази връзка е трудно да се обобщи кой е постигнал себестойност и кой е продавал на загуба. Но общо може да се каже, че към момента почти 80% от миналогодишната реколта от хлебно зърно са продадени, така че складовете са подготвени за тазгодишната жътва.
По отношение на останалите култури обаче има застой – говоря основно за слънчогледа, където някои колеги очевидно са задържали продажбите, очаквайки по-добри цени. Но като гледам как вървят цените по борсите, смятам, че доста голям процент от маслодайното семе ще остане с голям преходен остатък. Към момента около 800 хиляди тона слънчоглед, съставляващи половината от миналогодишната реколта, са в България.
Преди дни направих проучване сред търговци и преработватели на маслодайно семе, които ме информираха, че в момента липсва търсене на семе в световен мащаб, което е много странно. Дори потреблението да се е свило с 5-10 процента, не би трябвало да окаже толкова голямо врияние върху световната търговия. Само, че това е факт. Дочуваме слухове, че значителна част слънчоглед влиза от Русия към Турция и оттам, вече преработена, се насочва към европейския пазар. Не мога да коментирам тази информация, защото е непроверена. Затова се надявам в скоро време търговията да се нормализира и търсенето да бъде възобновено, защото българските запаси са значителни.
Колкото до рапицата, и нейната цена върви надолу през последните две-три седмици. Но спокойно мога да кажа, че след 2022 година рапицата в България вече не е традиционна култура и причините са много - метеорологичните условия, пазарите и др. Въпреки това, ние нямаме много голям избор с културите за сеитбооборот, затова и колегите сеят малки количества, колкото да разнообразяват културите. Тази пролет обаче априлските студове поразиха немалка част от посевите с рапица. Затова се наложи презасяване, а това неизбежно вдига себестойността на производството.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
