Само преди ден фермери от Полша, обединени в сдружение „Измамените села” и подкрепени от полската селска партия, затвориха граничните пунктове с Украйна срещу масирания внос на зърно, който вместо да бъде транспортиран към други континенти, каквато беше идеята на Европейската комисия, остава в страната.
Вече пети месец този проблем смазва и българските зърнопроизводители, които неведнъж сигнализираха, че складовете им са пълни и че заради невъзможността да реализират реколтата си, изнемогват за оборотни средства, необходими за есенните и пролетни култури. Проблемът тежи в еднаква степен на всички производители, затова и Синор.бг потърси мнението на един от дългогодишните представители на зърнопроизводството Петър Байчев, който е в сектора от 1989 г., а през 2000 г. беше излъчен и за агробизмен на годината. Човек, преминал през първите тежки години на изпитания, който успя да инвестира и в животновъдство, затваряйки производствения цикъл от фуражите и животинската продукция, до крайната й реализация.
Г-н Байчев, протестите срещу дъмпинга от Украйна продължават, а пазарните цени остават ниски. На този фон каква година предвиждате за сектора?
Не само аз, но и повечето мои колеги очакваме тежка година за сектора. И това се отнася не само за по-малките фермери, но и за тези с над 7-8 хиляди декара земеделска земя. Лично моята фирма обработва около 17 хиляди декара в Ямболско, Бургаско и Сливенско. Но към този момент съм успял да продам едва около 25% от миналогодишното си зърно. А всички виждате статистиките, според които износът на зърно е унизително малък. Какви оборотни средства бихме могли да осигурим за новата реколта, ако търговията продължава да не върви? В същото време природните аномалии и липсите на достатъчно валежи през тази зима ще ни върнат в 2020 година, когато заради сушата реколтата беше много слаба.
Напоследък имаше валежи, каква е ситуацията при вас?
Картината е много шарена. Ако в Сливенско паднаха по 73 литра дъжд на квадратен метър, което наистина е благотворно от икономическа гледна точка, то в Ямболско и Карнобатско за един месец имахме едва 17 литра на квадратен метър. И ако засушаването продължи и не паднат нови дъждове, земята ще остане суха. При това положение едва ли ще торим повторно, затова и няма как да се очакват особено високи добиви. От друга страна, сетбите на всеки от нас и през 2022 г., и през предходната 2021-а ни струваха в пъти повече, отколкото преди ковид пандемията. Ще ви дам пример с моите разходи. От началото на есенната кампания досега разходите ми са нараснали с 200 хиляди лева спрямо предходната кампания. А пък миналата година сеитбите ми струваха с един милион лева повече, отколкото преди две лета. И това се отнася за всички зърнопроизводители. Заради високите цени на торовете повечето от нас се снабдиха с необходимите количества миналата година на най-високите цени. Сега сме свидетели на спад в продажбите на торове. Но себестойността ни вече е нараснала. Проблемът е, че не можем да си възстановим тези разходи, защото вместо да продаваме зърното си, то стои в складовете ни.
Тази година ви чака и друга изненада – новата Обща селскостопанска политика (ОСП) и прилагането й. Всички казваха как ще има разделяне на стопанствата – това получи ли се?
Определено не. Поне в моето стопанство продължаваме да отглеждаме 17 хиляди декара и не смятам да променям структурата. Знаете, че Националната асоциация на зърнопроизводителите има традиция в законодателната подготовка на своите членове. Специално в нашия регион получихме помощ от депутата Десислава Танева и нейни колеги, която на среща, организирана от ръководството на нашия съюз, разясни особеностите на новата ОСП. Вярно, че таваните са над 200 хиляди лева, но когато се приспадат разходите за заплати и за осигуровки, тогава сметките ще излязат. И най-важното е, че всеки от нас ще запази работните места в стопанствата. Знаете, че секторът изнемогва от липса на професионалисти. В този случай браншът няма да бъде ощетен, каквито притеснения се чуваха преди да бъде одобрен Стратегически план за развитие на земеделието.
Големите страхове бяха свързани с екологичните изисквания. Дали ще успеете да ги изпълните, така че субсидиите да покрият нарасналите ви разходи?
Смятам, че всеки от нас ще намери решение и по отношение на прилагането на новите екологични мерки. Единственото, което ни притеснява е да не се правят промени, без да ни уведомяват, защото в България често се случва бизнесът се чуди как в последния момент да реагира при изненадите с новите правила.
При ОСП, без правилник за движение по пътищата
Ще направа сравнение с досега прилаганите от нас „зелени плащания”, по които на декар получавахме по 12 лева. С новия план се въвеждат интервенции, които въвеждат нови правила при диверсификацията на културите. Но те са изпълними. Освен това ще трябва да държим под угар повече площи, но пък срещу това ще се отпускат компенсации. Всеки от нас задалъжително ще трябва да оставя 7% от площите като угари, като са изчислени 58 лв. за обезщетяване на декар, затова че няма да отглеждаш култури върху тези площи. При разнообразяването на културите обаче, когато след втората и третата култура, останат по 10%, всеки от нас може да използва тези площи по следния начин – 7% да бъдат задължителните угари, а останалите 3% могат да бъдат засети или с протеинови култури, или отново да бъдат угари, като тогава обезщетението ще бъде по 135 лв. на дка.
Следователно, при добро разпределение екологичните изисквания няма да са в тежест на стопаните, така ли?
Да, защото освен диверсификацията на културите, всеки от нас може да използва и други интервенции. Примерно намаляването на употребата на изкуствени торове с 15%. Ако намалиш с 15% активното вещество при торенето, фермерите ще бъдат подпомагани. Ако пък използват течна оборска тор, тогава подпомагането ще бъде 13 лв. на декар и вярвам, че колегите биха могли да се справят с тези показатели. От друга страна това ще подпомогне и животновъдите, чийто оборски тор ще се използва по-активно в земеделието.
Разнообразявенето на културите ще доведе ли до производства на повече видове от досега засяваните зърнени, маслодайни или технически култури?
Няма как да преминем към отглеждане на продукция, за която няма пазари. Първите ни две култури обикновено са пшеница и ечемик. Втората култура е рапицата – има региони, в които се прави разместване. Колкото до третите култури, изборът е между слънчоглед или царевица. Разбира се, има колеги, които отглеждат кориандър или други култури, но те не са масови. Помните, когато имаше кампания за производство на соя, боб или леща като протеинова култура, у нас няма пазар цза тези протеинови продукти и доста колеги не успяха да реализират продукцията си. Вероятно ще има колеги, които биха инвестирали, но при този свит пазар за основните зърнени и маслодайни култури, не виждам как безнесът би се развивал.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
