Начало » Новини » Интервю
03.04.2024 г.

Животновъди отчаяно търсят работници от Индия и Непал

Примката около младите фермери се затяга
Животновъди отчаяно търсят работници от Индия и Непал

Снимка: sinor.bg

Преди две години младият фермер от село Съботковци Петър Петров, който от 20 години заедно с родителите си се занимава с животновъдство в Габровския Балкан, едва ли е предполагал, че в първата година от прилагането на новата Общата селскостопанска политика ( ОСП) за първи път в 30-годишната им семейна история на иначе добре управлявания от тях бизнес, ще се наложи да взимат заем. И то не по тяхна вина, защото, когато са планирали инвестицията си в доилна техника преди повече от 2 години, никой не е предполагал, че инфлацията ще надуе цените на оборудването и две години по-късно, когато ДФЗ одобрява проекта им, техниката ще струва 100 хиляди лева вместо 50 хиляди, каквито били цените при подготовката на тази инвестиция.

Целта за покупката на доилния апарат била да се преборят с липсата на работна ръка, модернизирайки процесите при доене, защото всички фермери в България в момента страдат от този проблем. „Заради тази инвестиция обаче фермата ни днес е на минус с 60 хиляди лева, защото субсидите покриха едва 20% от стойността на оборудването, а този заем трябва да изплаща“, посочва Петър. В стопанството им „Боженски чифлик“ се отглеждат 60 говеда, от които 40 са млечните крави, и това ги нарежда сред малките ферми в страната. Преди десетина години Петър решава да развива и селски туризъм, само че с приходите от двата вида дейности предприемачът трудно ще устои през тази и следващата година, защото кредитирането е тежък товар за всеки малък фермер в страната.

Преди време Петър инвестира и в преработка на млякото, за да премахне посредниците по пътя и да има пряк досег с потребителите. „Все по-често обаче срещам сърдитите погледи на клиентите в Габрово, където продавам сиренето, защото смятат, че умишлено надувам цената, без да знаят защо нашата себестойност е висока“, обяснява младият фермер. „Купувачите ми обясняват как в турските магазини сиренето било евтино и качествено, затова ще пазаруват от там. Само, че никой от тях няма представа за огромните държавни субсидии, които се наливат в селското стопанство на Турция“. На този фон минималното субсидиране за българските животновъди, за което сме писали нееднократно, е направо смешно.

Неслучайно тежката икономическата среда за животновъдите доведе до днешната ситуация – с оредяването на живите ферми и с непрестанното печатане на пари, което допълнително надува инфлацията. И за да ви светне още една червена лампичка - при последните проверки на фермите, направени от Българската агенция по безопасност на храните БАБХ, когато фермерите се събрали в областната дирекция, за да ги преброят, се оказало, „че в целия Габровски регион животновъдните стопанства са само 20. Не става въпрос за големи ферми с над 50 животни, а за всички животновъдни стопанства – от семейните дворове с по една крава до големите. Без да се появи нито един нов предприемач в областта на говедовъдство в областта през последните години.

При тази отчайваща реалност в Габровско естествено се налага изводът, че нищо добро не очаква българското животновъдство през идните 5 години. Въпреки, че по медиите чиновниците непрекъснато облъчват обществеността с твърденията, че приоритет в подпомагането вече е малкият бизнес в селата. Да, така пише в Стратегическия план за развитие на земеделието, само че съседите в Турция правят чудеса за своите производители, затова и потребителите у нас си мислят, че скъпото българско сирене е приумица на нашите производители. За жалост - не е така.

Последните три години наистина се оказаха изпитание за родния бизнес, но българинът винаги се е отличавал с рядка издръжливост, затова все още не виждаме да е  изпаднал в пълна апатия (предизвикана не без основание от продължавата вече трета година политическа криза в страната). Отново ще цитираме Петър Петров, който е решен да се бори докрая, за да запази бизнеса на баща си, граден повече от 30 години и това е типично за повечето хора, отрасли със земеделие или животновъдство.

Заедно с колегите си от асоциацията на младите фермери Петров нееднократно е поставял пред администрацията ценни идеи, които биха облекчили малкия бизнес в селата. Защото извън нищожното субсидиране, предприемачите отчаяно се нуждаят и от квалифицирана работна ръка. „Тъй като агросекторът е изключен от програмите на Министерството на труда и социалното подпомагане проучваме като асоциация дали е възможно поне за младите фермери държавата да покрива минималната работна заплата за нает служител в продължение на 3 или 6 месеца. Остатъкът от заплатата ще я плащаме ние като работодатели. Тази помощ се прилага за всички останали отрасли с изключение на земеделието, а би било огромна помощ за младите фермери“, посочи Петров. Към този момент младите фермери очакват отговора от администрациите на двете министерства.

През последните години и растениевъди, и животновъди започнаха да наемат работна ръка от бившите съветски републики, дори от Далечния Изток. Кото добре подготвен икономист Петър Петров винаги е залагал на чуждия опит, затова от няколко месеца активно работи с посредници по заетостта зад граница. До този момент в агросектора у нас се наемат хора предимно от Индия, Непал или Тайланд. Лично Петър е в процедура да осигури индийци, като заплащането за един нает, в зависимост от това дали фермерът ще осигури общежитие или не, се движи между 600 и 800 евро. „Ако успея да отворя този канал, ще предложа и на други колеги, защото опитът ми от последната година доказа, че явяващите се за работа българи нямат отношение към животновъдството. Защото нашият работен ден продължава цели 16 часа, а без работна ръка бизнесът умира“ заключи младият фермер.

Още много идеи е предлагал Петров през годините

Въпреки новоприетите законови промени, които от следващата година ще позволят на животновъдите да наемат държавни и общински пасища с предимство, администрацията все още не е разрешила още един сериозен проблем за фермерите в Габровския Балкан – този с получателите на субсидии, които наемат частни пасища, привидно, за да ги косят и почистват, но реално получават субсидии, без да влагат и лев за това почистване. Браншът поиска от сегашния земеделски министър този вид субсидиране да се промени, като подпомагането се отпуска само, ако тези „субсидианти“ представят фактури, че са балирали тревата и са я продали на хора без пасища. Защото, ако администрацията започне да изисква от него фактури, че е продал окосеното сено, тогава нещата ще си дойдат по местата и държавата ще започне дори да прибира данъци от него. Сега тези хора не правят нищо, а само прибират субсидиите, категорични са всички животновъди в страната.

За да е ясно на потребителите защо сиренето на българските фермери е по-скъпо от това на съседите им, отново ще обясним какви разходи за отглеждането на животните прави един малък фермер. За един стар трактор на 20 години е нужда да плати поне 50 хил. лв., а за нов - 150 хил. лв. За едно малко стопанство обаче са необходими поне 3 трактора. Ако са успели да вкарат инвестиции в модернизация, видяхме какви са цените на доилните апарати. В случай, че някой от тях успеят да купят и торови ленти, които механично метат оборския тор, тогава добавете още няколко хиляди лева инвестиции.

Колкото до европейското подпомагане, то също има лимити. Петър Петров например е на 31 година, но вече не се води „млад фермер“ и не получава никакви облаги, въпреки че е под 40 години. Причината е, че веднъж вече се е възползвал от това подпомагане, а то важи само за първите пет години от кандидатстването, така че вече не ползва никакви преференции като млад фермер.

Колкото до увеличения праг за подпомагането на младите фермери по директните плащания през новата ОСП, браншът все още не знае доколко новото субсидиране ще покрие нарастващине им разходи. А те са на всеки етап от производството – като започнете от ремонтите на техниката и стигнете до консумативите в производството на млечните продукти. Всеки механик ще ви каже, че за смяна на 6 лагера на една косачка, което не е толкова сложно като техническа операция, фермерът трябва да плати 800 лева без ДДС. Тежестите са без край. Въпросът е потребителят да бъде информиран, защото зад високите цени на българското производство стоят много неизвестни величини. И ако политиците продължават да толерират безкрайните схеми за източване на държавни пари, до броени години страната ни ще остане не само без зеленчуци и плодове, но и без стада!

Екатерина Стоилова

Животновъди отчаяно търсят работници от Индия и Непал
3392
 

Последни материали
Виж
За риболов без валиден билет и с прекомерен и незаписан улов за деня
Двама бракониери отнесоха 3 акта за нарушения в Пазарджишко
Определени са предпазни и наблюдавани зони около птицевъдните обекти
Умъртвяват близо 400 000 птици в 2 нови огнища на птичи грип в Хасковско и Крумовградско
Заради птичия грип
Няколко институции ще следят дали се спазват правилата за превоз на птиците
ДФЗ с важна новина за процедурите по ПМС 160
Рентата в Германия достигна 357 евро на хектар
БАБХ моли дружествата за защита на птиците, ловците и туристите да сигнализират за мъртви птици
Свързани материали
Виж
Позиция на Петър Петров
Защо животновъд от Габровския Балкан не подкрепя протестите?
Християнски празници
Петровден е, време за жътва!
Агробизнесменът за 2000-та година
Петър Байчев: Големият удар за сектора е блокираният пазар, не екомерките в новата ОСП!
Интервю с младия фермер от габровското село Съботковци
Петър Петров: При подобна криза малките ферми се нуждаят от помощ за фуражи и горива
Очакванията на бранша
Петър Петров: Скъпата енергия ще отприщи нова вълна от фермери-емигранти
Християнски празници
Петровден е!
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини