Колорадският бръмбар е вредител, който се появява най-напред върху картофените стъбла, защото ги харесва най-много. Премества се на съседните растения едва тогава, когато изяде всичко, което може. В някои години той може напълно да унищожи насажденията, но има и периоди, когато се задоволява само с 80% от тях. Именно върху тази особеност е изградена защитата срещу вредителя.
Затова и започват да се засаждат устойчиви сортове до 75-80% от площта, а останалата част е заета с такива, каквито колорадският бръмбар обича да си похапва. Именно там се изнася борбата с пълна сила. Ако засадим само устойчиви сортове и няма друга храна, бръмбарът ще ги изяде, а ако засадим обикновени сортове наблизо, тогава ще се засели първо там. Когато не водим необходимата борба с колорадския бръмбар на този участък, той ще ги изяде, след което ще премине върху устойчивите сортове, където ще довърши храненето си, което е съвсем естествено.
Факт е, че до 18 век менюто на колорадския бръмбар е било основно от диворастящи растения, принадлежащи към сем. Картофови. Когато вредителят достигнал щата Колорадо – напълно унищожил картофените насаждения, защото култивираните сортове му харесали повече.
Важно е да отбележим, че доскоро бръмбарът обичаше най-много патладжана. Тази пристрастеност се обяснява с неговата плодовитост – на патладжанена диета поколението му се увеличава значително и е почти два пъти по-голямо, отколкото на картофена. Може да се каже, че при доматите отива само от спортен интерес. Пиперът е късметлия, защото колорадският бръмбар се интересува най-малко от него.
Вкусовите предпочитания на вредителя през последните години са се променили – напада предимно картофите и учените отдават тази му страст на климатичните изменения.
Колорадският бръмбар развива 2-3 поколения годишно в зависимост от надморската височина – в по-високите планински райони е възможно и само едно. Презимува в почвата като възрастно насекомо на дълбочина над 30 см. Добре е преди засаждане картофите да се третират с подходящ препарат, атакуващ почвените стадии (Натуралис и др.). Женските снасят около 500-800, а в някои случаи и над 2000 яйца на групички най-често по 15-30 (може до 80) върху долната част на листата. Вредят възрастните и ларвите, които преминават през няколко стадия на развитие. Започват да се хранят около мястото на излюпване, а по-късно се преместват върху връхните листа.
Важно е да отбележим, че колорадският бръмбар бързо свиква с препаратите, което налага честата им смяна. Подходящи са: Ефциметрин 10 ЕК, Вазтак нов100 ЕК, Моспилан 20 СП и др.
Селекционерите също се опитват да помогнат в борбата с вредителя. Най-напред работели в посока кръстосване на културни сортове с диворастящи, които колорадският бръмбар не докосвал, защото хибридите се оказали твърде жилави и надземната част се запазвала, но преобладаващата част от тях имали горчиви клубени. Сега се опитват да създадат сортове, които могат да възстановят повредената зеленина възможно най-бързо. Вече има такива сортове и това се оказва най-удачно, ако комбинираме с третиране с инсектициди.
В ЕС е разрешено потреблението на един сорт картофи – Амфлора, които се използват за производството на фуражи и нишесте (известнно е, че у нас подобни сортове не се използват), но в по-голямата част от страните отглеждането на ГМО сортове е забранено.
Експериментите показват, че колорадският бръмбар не докосва растения с твърди или покрити с власинки листа. Ето защо напада доматите много рядко.
Поразените от болести растения биват нападани по-често от бръмбара, защото листата им обикновено са по-меки и нежни. Колкото по-здраво е растението, толкова по-малко проблеми има и с вредителите. Важно е да знаем, че напълно устойчиви на колорадски бръмбар сортове няма, но при съчетаване на качества и подходящо третиране можем да спасим реколтата от вредителя.
