Портокали, мандарини, грейпфрути, лимони и други цитрусови плодове се консумират целогодишно. Кората им – изсушена или в свежо състояние, може успешно да се използва в борбата с вредителите, за подхранване на растенията и за компостиране. В кората на цитрусовите плодове се съдържат различни хранителни елементи като сяра, магнезий, калций, азот, натрий и др. Това ги прави добър заместител на минералните торове.
В корите на тези плодове се съдържа в големи количества още едно ценно вещество – лимонен (познато е и като дипентен, С10Н16), което им придава неповторим вкус и аромат. Той прогонва някои вредители от растенията, а на други действа токсично.
Начин на съхранение
Корите на цитрусовите плодове могат да се използват в свежо състояние, но при наличие на по-големи количества е добре да се изсушават. Така запазват ценните си качества. Съхраняват се на тъмно в сухи и добре затворени опаковки – буркани или плътни найлонови торби с цип, за да не излетят ефирните масла.
Сушените кори се заливат с кипяща вода – за една част цитрусови кори се използват две части вода. Престоява без достъп на светлина едно денонощие и се филтрира. Добавят се още две части вода и се поливат растенията. Останалата част от извлека може да се постави в компоста, както и да се използва за борба с мравките.
Свежите кори се наситняват и поставят в междуредията, покрити с малко пръст (до 5 см дълбочина) – така имат дълготраен ефект на естествен фунгицид и тор.
Ако компостът се приготвя с редуване на въглероден слой (дървесни отпадъци, катон и хартия, опадали листа, дървесна пепел) и азотен (оборски и птичи тор, кухненски отпадъци от плодове и зеленчуци, свежа зелена маса), тогава е препоръчително корите да се поставят в азотния слой. Колкото компонентите за компостиране са по-разнообразни, толкова компостът ще бъде по-ценен. При вермикомпостирането не е желателно да се поставят цитрусови кори, защото червеите не ги харесват особено.
За стайните растения тези кори дават сериозен тласък на жизненост, а като бонус е борбата с вредителите. Много харесвани са от африкански теменужки, монстера, азалии, кротони, филодендрони, папрати, бегонии, гардении, сансевиера и др. Свежите могат да се добавят директно в почвата, а сухите се смилат на фин прах и се поръсва. Настойката се използва за поливане, пръскане, за почистване на листата с тампон. Не са подходящи за кактуси и сукуленти. При често използване на настойка за поливане почвата се подкиселява.
Използване на цитрусовите кори за борба с вредителите
Лимоненът е въглеводород, който не само отблъсква с аромата си някои вредители, но разрушава защитната обвивка на други – листни въшки, паяжинообразуващи акари, трипси. Настойката се приготвя в различни варианти:
– 100 грама сухи кори се заливат с 1 л гореща вода и престояват на тъмно 3-4 денонощия;
– наситнената свежа кора на 2-3 цитрусови плода се залива с един литър топла вода и престоява на тъмно 6-7 денонощия. Прецежда се, добавя се още литър вода и 1 чаена лъжичка течен сапун за прилепване. С тези настойки растенията се обработват 2-3 пъти при наличие на листни въшки и трипси, а срещу акари – 5-6 пъти. Интервалът между пръсканията трябва да бъде 3 дни.
За предотвратяване снасянето на яйца от зелевата пеперуда, третирането на зелевите растения се прави по време на летежа.
Срещу морковената муха свежи кори се разнасят в междуредията. Сухите могат да се използват в качеството им на тор още при засяване на семената, а след поникване се поливат веднъж седмично с настойка до прибиране на реколтата. За прогонване на мравките се поръсва със свежи кори около мравуняка и на пътеките им.
За охлювите свежите кори са примамка, но трябва да се събират и почистват редовно. Сухите се накисват и блендират до образуване на каша, която се поставя в тарелки.
