Няколко са начините за размножаване на цитрусовите видове

- От семенното се получават подложки за облагородяване.
- Чрез присаждане на пъпка (окулиране) върху семенни подложки;
- Вкоренени резници от различни части на растението – пъпки, части от леторасти и клонки.
- Чрез въздушни отводи.
- Подложници.

Семенното размножаване се прилага за селекционни цели и за получаване на семенни подложки, които после се окулират. Семеначетата от лимон могат да родят и плодове едва след 8-10 години. За подложки на лимоновите сортове се използват семена от лимон, за портокаловите -семеначета от портокали. Но в практиката се използват семеначета от почти всички цитрусови видове за присаждане на всеки вид и сорт, предпочитан от стопаните. Всички цитрусови са взаимно съвместими при правилно облагородяване – т.е. може да се присажда лимон върху портокал, мандарина, грейпфрут, както и върху собствена подложка.

Трилистният понцирус е универсалната подложка
В средиземноморските страни широко се използват подложките от бигардията (кисели портокал), защото развиват мощна коренова система, проявяват висока устойчивост на гъбни болести и растат добре на по-тежки, преовлажнени почви. Когато растенията се отглеждат на открито, широко приложение намира като универсална подложка и единственият листопаден и студоустойчив вид трилистния понцирус (Ponicirus trifolata). Той е силно растящ, гъсто разклонен храст с многобройни остри бодли и триделни листа. Плодовете са с едрина на орех, с жълто-кадифено овласена кора, бедни на сок. Те съдържат отровния глюкозид понициридин и са пълни със семена. Семеначетата са съвместими с всички цитрусови видове.

Семената се засяват без стратифициране
След като се извадят семената от плодовете, предназначени за подложки, могат веднага да се засяват. Те не се нуждаят от стратификация. При температура на почвата над 18ºС поникват бързо за 25-30 дни. Прието е да се събират семена от по-едрите и добре узрели плодове. Те могат да се съхраняват непродължително време във влажен пясък на хладно място при температура от 0 до 8ºС. За препоръчване е семената да се обеззаразят с 0,5 %-ов разтвор на син камък или с меден оксихлорид. Засяването може да се извърши както през есента, така и през пролетта в добре подготвена почва или друг подходящ субстрат (торфенопочвена смес, балканин, перлит, зеолит). При широкомащабно промишлено производство се засява в лехи, широки 120 см, на разстояние 15 см между редовете през 2-3 см в реда и на дълбочина 3-4 см. За целта любителите може да използват сандъчета, терини, пластмасови правоъгълни саксии и други заредени със субстрат. Засетите повърхности се покриват с пясък, торф, перлит и веднага се оросяват. Почвата се поддържа постоянно навлажнена. През първата година семенните растения израстват бавно и стават подходящи за облагородяване едва през втората.
Пренесените растения в питомника се засаждат на разстояние 80 на 15-20 см. Достигналите семеначета дебелина около 6-7 мм (колкото на молив) или с диаметър 1-1,5 см се облагородяват през август и септември, за да се прихванат присадените пъпки без да прораснат и да не се затруднява презимуването им.

Окулирането
Окулирането, което е основен начин на размножаване на цитрусовите видове и сортове, абсолютно не се различава от общо възприетата практика на Т-образното окулиране на листопадните овощни видове. За калеми се използват добре развити клончета от първия растежен импулс с правилно цилиндрично сечение и с нормално оформени пъпки. Щитчето с пъпка се отрязва с малко дървесина.
Пролетното окулиране е също нормална практика при любителите, като се използват миналогодишни калеми. Най-подходящо е окулирането да става през деня в сутрешните часове до 12 часа и след 16 часа. Присадените растения с покаралия културен сорт се изваждат с почва около корените, обвиват се веднага с полиетилен или други материали и се пренасят на постоянно място. Могат и да се съхраняват непродължително време до засаждането.

С резници се вкоренява лимон и цитрон
Размножаването с резници в широки мащаби се прави в специални съоръжения с помощта на изкуствена мъгла. За размножаване резниците се добиват от добре проучени дървета. С резници сравнително добре се вкореняват лимонът и цитронът. По-трудно се вкоренява портокалът, а още по-трудно – мандарината и лошо – грейпфрутът. За резници се избират добре узрели клончета. На всеки резник се оставят по около 5 листа, като долните два се отстраняват, а останалите се изрязват 2/3 от петурата. Долният отрез на резника се прави близо до възел. В субстрата резниците се поставят на дълбочина 1,5-2 см. Субстратът предварително се подготвя, състои се от пясък, почва и торф в съотношение 2:1:1. За около 20-25 дни заложените резници започват да образуват корени, когато се поддържа постоянна и умерена влажност и температура около 20-26ºС. Резниците, които са с добре развита коренова система и прираст от връхната пъпка, се преместват на постоянно място в съдове или в питомник. Там се доотглеждат и се получават стандартни дръвчета.
Размножаването с резници може да се приложи и за вкреняване на единични резници или група от няколко резника, поставени в саксии, сандъчета или сандъци, покрити отгоре с полиетилен или стъкла. Това става на топло място при умерено поддържана влажност. И при този способ корени се появяват след около 1 месец.

Въздушните отводи
Сред любителите е широко разпространена практиката вкореняването на цитрусовите растения да става чрез т. нар. въздушни отводи. За целта се използват фунии, кофи, консервни и даже картонени кутии, които разрязани от едната страна се поставят на клонки от растенията. Съдовете се напълват с подходящ субстрат, в който става вкореняването. И тук има редица тънкости, които трябва да се спазят. Предварително се отрязва пръстен от кората, който да попадне на около 1/3 до 1/2 от дълбочината на съда, считано от дъното. Могат да се вкоренят даже и скелетни клони по този способ. Когато любителите си купуват за пръв път цитрусови растения понякога се заблуждават, тъй като по дръвчето може да има няколко плода. Доказано е, обаче че такива растения живеят кратко.

Засаждане
Когато ще се създават цитрусови насаждения се спазват общите правила за подготовката на мястото и почвата, като задължително се осигурява напояване на растенията.
Разстоянията на засаждане зависят от видовите и сортови особености, подложката, условията на отглеждане, начина на формиране на короната.
При свободна форма на короната стандартните, добре развити растения се засаждат на разстояние 4 х 3 м. Когато се избира храстовидна форма – да са 3 х 2 м. За слабо растящите форми е подходяща формулата 2 х 1,5 м. За растящите по склонове дървета разстоянията за засаждане са 3 х 3 м. Когато се използва подложка от трилистния понцирус, растенията имат по-слаб хабитус и тогава разстоянията са по-малки.
Всички цитрусови, особено облагородените, не понасят дълбоко засаждане, защото като страдат повече от смолотечение. Основното правило при засаждане е кореновата шийка да е на равнището на почвената повърхност, а спойката – 4-5 см по-високо.

Отглеждане
През вегетацията почвата се обработва плитко, на 7,5-10 см, това се съчетава с торенето и поливането. Според нуждите на растенията се тори с оборски тор, азотни, фосфорни и калиеви торове. При необходимост се прави и мулчиране на почвената повърхност, така се задържа влагата.
В горещите райони и в помещенията с ниска атмосферна влажност листната маса сутрин и вечер периодично се пръска.