През зимно-пролетния сезон цитрусите имат специфични грижи

Грижите за растенията през зимно-пролетния период са също специфични и важни. Те се изразяват в изкуственото опрашване на цветовете, редовно поливане и оросяване, съобразено с изменящите се условия на отглеждане и привикването на растенията към условията на открито.

Приспособяват се към условията на открито
Много сериозно внимание стопаните трябва да отделят на приспособяване на дръвчетата към условията на открито. Практиките се прилагат още от първите пролетни дни. Постепенно се отварят прозорците или вратите на помещенията, в които са презимували растенията, докато най-после се оставят напълно отворени, без да има течение. След като престоят 10-15 дни с отворените прозорци или врати, съдовете се изнасят на открито. Рязката промяна на атмосферната влажност и светлинния режим при пролетното изнасяне на растенията от стайна, избена или салонна обстановка може да причини някои нежелателни явления. Възможно е дори да се обезлистят лимоновите растения, да окапят пъпките, цветовете и завързите, достигнали до едрината на орех. Това отрицателно въздействие от резките промени се проявява в срок от 3 до 7 дни. Увеличената атмосферна влажност не оказва вредно влияние, тогава растенията запазват листата и цветовете си.

Друга постоянна грижа на стопаните е да се поддържат и подобряват хранителните свойства на почвата в съда. Това става по два начина: чрез периодично подменяне на почвата в съда и презасаждане на цитрусовите растения и чрез системни грижи за поддържане на хранителния режим на почвата в съда, като периодично се внасят органични и минерални торове.
Прехвърлянето на растенията е практика, която се извършва обикновено през пролетния период в новия съд с подобрена почва. Възможно е това да става и през останалите сезони. С нарастването на растенията те се прехвърлят от един съд в друг. Новият съд трябва да бъде по-голям от стария. Последователността е следната: приготвя се новият съд и новата почвена смеска; прави се дренаж на съда; насипва се новата почвена смеска и се засажда растението, без да се изронва почвата от корените. При загнила коренова система, почвата се изронва и загнилите части от кореновата система се отстраняват напълно. Засажда се растението, допълва се с новата почвена смеска и се притъпква плътно в съда. Височината на засаждане е същата, на която е било засадено растението преди прехвърлянето. Полива се обилно, докато в дренажните отвори се появят капки вода. За 10-15 дни пресаденото растение се поставя на топло, сенчесто и заветно място.

Почвената смеска се разрохква след поливките
Установено е, че за 1 до 3 дни се изцежда водата от първите поливки в зависимост от физичния състав на новата почвена смеска, климатичните условия и големината на съда. Изцеди ли се водата повърхността на почвената смеска се разрохква, а поливките продължават периодично. Порочна е практиката да се заменя само повърхностният почвен слой, тъй като се отстраняват най-активните части на кореновата система и се нарушават процесите на хранене на дръвчето.

Изваждат се отрези заедно с корените
Препоръчва се изваждането на малки отрези (сектори) от почвата заедно с корените. Размерите на отрезите зависят от почвения субстрат в съда, но не бива да превишават 10-15 см ширина и 10-15 см дълбочина към ствола на дървото. Обикновено отрезите обхващат почти цялата височина на съда. През следващата година може да се извади също такъв отрез от срещуположната страна на съда. Така последователно може да се подмени почвата покрай стените. Освободените места се попълват със свежа, рохкава и богата на хранителни вещества почвена смеска. По същия начин се постъпва за подмяна на почвата и в големите съдове.

Торене
Обогатяването на почвата в култивационните съдове става и чрез наторяването с органични торове – главно кокоши, конски и говежди, а от минералните – азотни, фосфорни и калиеви торове. Използват се и микроторовете, като желязо и неговите съединения при проявата на хлороза (пожълтяване) на растенията и други. Наред с основните хранителни елементи азот, фосфор и калий, растенията трябва да се подхранват и с други хранителни елементи: кислород, водород, въглерод, калций, магнезий, желязо, както и с микроелементи, от които особено важни са цинкът, борът и манганът. Торовите норми и срокове на внасяне се определят в зависимост от: природата на цитрусовото растение, състоянието на почвената смеска и нейната хранителност, както и съобразно климатичните условия.

Научните изследвания и практиката на любителите показва, че растенията трябва да се торят на 1 кг почва с:
- амониев сулфат от 0,5 до 1 г ;
- калиев сулфат от 0,5 до 1 г ;
- суперфосфат от 1 до 2 г .
Торовете се смесват или се внасят поотделно не като разтвори, а като се заравят чрез окопаване в повърхностния почвен слой на съда от 3 до 5 см.

Наторява се през година, година и половина, като същевременно се тори с добре разложен оборски тор или торова течност в съотношение 1 към 10. Прекалено големите дози от минерални и органични торове, особено богатите на азот са вредни и водят до лоши последствия, а в отделни случаи и до загиване на растенията.
Минералните торове се използват и действат по-ефективно, когато се внасят в разтворено състояние: например 0,5 до 1 % амониева селитра, 1 % амониев сулфат, 0,5 % до 1 % суперфосфат и 0,5 % калиев сулфат. Тези торови разтвори се внасят през 15-20 дни в периода от 1 април до 30 юли. Особеното тук е, че суперфосфатът се вари предварително около 1 час в железен съд във вода и след утаяването, се взема само бистрата течност, която се разрежда до 10 л с вода.

Внимава се с подхранването по време на цъфтеж
Използването на извлеците за подхранване трябва да става внимателно, тъй като те са богати на лесно усвояем азот и могат да предизвикат засилване на растежа. В същото време цъфтежът и плододаването се подтискат. Ето защо във фазите на пъпкообразуване и цъфтеж стопаните трябва особено да внимават и да не прекаляват с дозите за подхранване. Обилното наторяване при посочените фази може да предизвика масово окапване на цветни пъпки, цветове и млади завързи. За преустановяване на окапването може да се използва на 1 кг почва 0,5 г калциев глицерофосфат чрез сухо внасяне на почвената повърхност.

Есента се намалява поливането
С наближаване на есента броят на поливките и оросяването на растенията се намалява и се преустановява наторяването. Тези растения, които са били на шарена сянка се изнасят на слънчеви места, тъй като есенното слънце не смущава процесите на растеж и развитие.

Прореждането започва през август или септмеври
В този период се извършва пензиране и прореждане (филизене) на младите леторасти. Тези практики подпомагат формирането на леторастите от късно летния растежен период и да встъпят растенията в есенно-зимния сезон с узрели листа и дървесина. Това зависи от климатичните условия, но приблизително за Южна България се препоръчва да става от началото на септември до първата половина на октомври, а за северните райони на страната и за полупланинските месторастения – от втората половина на август до първата половина на септември. За Черноморската ивица може да стане от края на септември до първата половина на октомври. Редица селища в гънките на Стара планина от север, като Монтанско, Плевенско и в Павликенския район пензират и прореждат младите леторасти от началото на септември до първата половина на октомври.

Преди зазимяването се пръскат срещу неприятели
Растенията се напръскват с фунгициди и инсектициди преди зазимяването, за да се унищожат акарите и другите вредители. През зимния период периодично се проверява състоянието на растенията, като се контролира температурата в съоръженията и влажността и при необходимост се предприемат нужните мерки за подобряване.
След като преминат опасностите от зимно-пролетните застудявания, покривните материали се прибират на закрито и се поставят примамки срещу мишки, за да не ги повреждат през летния период.
През април авторите на технологията препоръчват за всяко растение да се внесат в почвата:
- 250 г амониев сулфат; 300-400 г суперфосфат; 150 г калиев сулфат и около 30 кг добре разложен оборски тор, като почвената повърхност се накопава на дълбочина 10-15 см.

При добри грижи има сигурна реколта
През вегетационния период за цитрусовите растения се полагат съответните грижи: окопаване, наторяване, поливане, оросяване, засенчване и други съобразно особеностите на района.
По данни на авторите на технологията от 16-годишни растения те са набрали по 150-400 плода от мандарината Кавано-Васе, по 50 до 200 броя от лимона Кантонски, до около 100 плода от портокала Вашингтон-Навел.
Любителите от най-южните райони на страната биха могли да прилагат тази система на отглеждане при стриктно спазване на изискванията на отглежданите видове и сортове цитрусови растения.

Короната се оформя чрез резитба за формиране и за плододаване
Формирането на короната на растенията започва още когато цитрусовите са в разсадника, питомника, оранжерията или в първия съд. Тези практики имат особено голямо значение за правилното формиране на видовете и сортовете, оформени като ниско растящи формировки, които ще се отглеждат в култивационни съоръжения или при домашни условия.
Основните принципи и техниката на формиране и резитба зависят не само от възрастта и биологическите особености, но и от осигурените почвено-климатически условия и от възприетия начин на отглеждане.

Няколко са биологическите особености в растежа на отделните цитрусови видове и влиянието, което оказва резитбата върху тях, с които овощарите и любителите трябва да се съобразяват са:
- портокалът и мандарината развиват по-широко разлата корона;
- през вегетационния период се наблюдават 2 до 3-4 растежни импулса;
- при младите 2-3-годишни растения в короните преобладават растежни клонки от първи и втори разряд;
- - при 5-6 годишните растения, когато започне плододаването – плодните клонки са от четвърти разряд;
- на 8-10-годишна възраст, когато растенията дават нормална реколта, плодните клонки са от пети и шести разряд;
- при 25-30-годишна възраст се образуват разклонения от 10-12 разряд, но най-продуктивни са тези от пети и шести разряд;
- клонките от 8-и и 10-и и по-висш разряд често не плододават и бързо отмират;
- при много от видовете и особено при лимона, резитбата предизвиква образуване на повече силни леторасти и лакомци, които съставят короната.

При нормални условия на отглеждане цитрусовите растения започват да дават плодове обикновено от четвърти и по-висш разряд. Повечето лимонови сортове образуват плодове на по-тънки, къси, хоризонтално разположени клонки, които се появяват на растежни клонки от различни растежни импулси. За разлика от тях, основният добив при повечето сортове на портокала и грейпфрута се формира върху леторасти от първия растежен импулс на текущата година. А при мандарината в млада възраст, върху втория растежен импулс на многогодишните клонки и по-малко върху леторасти от първия растежен импулс на текущата година. При по-възрастните мандаринови растения основният добив започва да се формира върху леторасти от текущата година.
Формирането на короната става чрез резитба за формиране и основна резитба при плододаващите растения, съчетано с прореждане на силно сгъстените корони и съкращаване и пензиране.

Грижите за формиране на короната започват още когато израсне и се развие основното стъбло с евентуални разклонения по него. Целта е да се получат по-бързо 3-4 основни, добре развити и разположени клонки на около 25-30 см от почвената повърхност. Окончателното формиране на короната става още през първите 2-3 години след пренасянето на растенията на постоянно място. Първите скелетни клони и скелетните разклонения по тях се съкращават на дължина 35-40 см. Сгъстяващите клони в короната се премахват, а лакомците се отстраняват още при появата им. Така се постъпва и с появилите се нови леторасти по стъблото или издънки от подложките. Главната задача на любителите е да се оформи красива и здрава корона, без да се допуска зашумяване на вътрешността.

Ежегодната основна резитба се извършва през пролетта след преминаване на опасността от евентуални студове, за да се отстранят засегнатите или повредени части, ако има такива. Чрез тази практика се премахват всички засъхнали, счупени, болни, сгъстяващите короната клонки, леторасти и лакомци. Основната цел, която се преследва е да се гарантира ежегоден растеж на леторастите и редовно плододаване, особено при лимона, съчетано с останалите грижи от страна на стопаните.