Присаждане на цитруси

Лимоновото дръвче, като всяко друго дървесно растение, може да бъде облагородено по който и да е от всеки познат и овладян начин на присаждане.
Най-достъпно и често практикувано е окулирането, по-известно като присаждане „на пъпка”, „на листо”, на око”. Ако отново се връщаме към запознаване с този шаблонен метод, то е защото има някои тънкости, които повишават процента на прихващане и развитие на присадника.

Първо, избора на подложка. Продължителната практика показва, че най-подходящи подложки за присаждане на цитрусовите са лимонът, грейпфрутът и бигарадията, известен още като горчив портокал. От семената на лимона и грейпфрута израстват и бързо се развиват семеначета с гладко, цилиндрично стъбло, с относително удължени междувъзлия. Те са най-подходящи, защото семеначетата от портокал и мандарина се развиват бавно. Когато първото присаждане на такава подложка не е успешно, по-нататък тази подложка рядко може да има успешно срастване.
Успешно срастване може да има само при подложка, която в момента на присаждане има нормален до силен растеж. Това е величина, строго зависима от своевременното, но никога прекомерно напояване, от подходящото наторяване и благоприятната температура – не по-ниска от 18 градуса С, но не над 28 градуса, защото при 30-32 градуса С физиологичните процеси падат до много ниско ниво. Включително и най-важното за присаждането – сокодвижението.
Затова, няколко дни преди присаждането се полива. Веднага след самото присаждане също се полива, но само ако повърхността на почвата има засъхване .

Присажда се на сянка, на защитено от вятъра място. От определеното дърво се избира добре развито едногодишно клонче с дебелина 5-7 мм. Веднага се отрязват всички листа заедно с половината от листната дръжка. Калемчето се запазва във влажна кърпа или памук. Най-благоприятна дебелина на стъблото на подложката на височина 5-10 см от основата е колкото молив – до около 10 мм диаметър.
С остро ножче се прави „Т”-образен пререз. По-правилно срастване става, ако напречният пререз е с дъговидна форма, като плоскостта на ножчето се държи под наклон около 45 градуса спрямо оста на стъблото. С върха на ножчето се отваря горният край на разреза. Ако сокодвижението е добро, не е нужно да се отваря разреза до основата му – по-добре е това да стане после с прибутване на щитчето надолу. От калема се отрязва щитче с дължина 3 см като се започва на около 1 см под пъпката. То се отрязва с много тънка пластинка от дървесината. В никакъв случай да не се отлепва тази дървесна пластинка от кората на щитчето.

Добре е, когато присаждачът още с отрязването успее да „доведе” щитчето до върха на ножчето и така да подпъхне долния връх на щитчето в леко отворения разрез на подложката. Едва след това то се притиска с пръсти надолу докато се скрие цялото щитче под кората. Превръзва се плътно с поливинилхлоридна лентичка. Да не се използва сизал или черен изолирбанд. Няма нужда да се замазва с овощарски мехлем.
Дали пъпката е прихваната се познава след около една седмица. При леко побутване остатъкът от листната дръжка трябва да се отрони, дори и да е леко свежа. Ако не падне и особено пък ако е полусуха и не пада, присаждането трябва да се повтори, но на противоположната страна на стъблото.

Късото прерязване на стъблото на подложката веднага след присаждането оказва положителен ефект – пренасочва хранителните сокове към присадената пъпка. В такъв случай се следи да се оронват новопоявилите се леторасти на подложката над присадката. Благородният летораст се пензира на височина 15 до 30 см според предпочитанието на домакина.