Овощните градини, потънали в обилен цвят през пролетта, съвсем не гарантират щедра реколта наесен. Причината най-често е една и съща – некачествено опрашване. Някои растения могат да плододават, дори да са сами, докато други се радват на реколта само при наличие на компания. Това е много важен аспект, на който трябва да се обърне необходимото внимание още през есента, когато могат да се засадят допълнителни дръвчета.
Биологично правилният избор на опрашител осигурява висок процент на плододаване и добро качество на продукцията. Сортовете на повечето култури са условно разделени на три групи - самоплодни, частично самоплодни и самобезплодни. Обичайно е да се класифицират като самофертилни сортове, които при опрашване със собствен прашец дават най-малко 20% плодове, частично самофертилни – от 10 до 20%, а самостерилните дават около 5%.
Кога торовете са вредни за здравето
Като цяло, повечето градински култури се нуждаят от сорт опрашител. Почти всички видове овощни и ягодоплодни видове се опрашват от насекоми. Самобезплодните сортове имат по-специална структура на цвета, заложена от самата природа. Близалцето на плодника се намира над тичинковите дръжки с прашници, което само по себе си изключва възможността за опрашване. Голяма част от сортовете ябълки, круши, сливи, череши не дават плодове не само когато се опрашват с цветен прашец от собствения си цвят, но и от друго дърво от същия сорт.
Има една малка група сортове, които са частично самоплодни. Те са междинно звено между самоплодните и самобезплодните. Характерното за цветовете им е това, че близалцето на плодника и прашниците на тичинките се намират на еднаква височина, което позволява опрашването да се извърши вътре в цвета, дори преди той да се е отворил. Това позволява да има обилен цъфтеж и реколта при неблагоприятни метеорологични условия, но реколтата ще бъде по-добра, ако между тях има и опрашващи сортове.
Самобезплодните сортове са тези, които без кръстосано опрашване с друг сорт не дават реколта. Повечето овощни култури по време на еволюцията са се научили да се предпазват от самоопрашване – при тях прашецът не дава развитие на близълцето на плодника. Това е необходимо, за да се защити видът от изчезване. При самоопрашване се получава еднообразно потомство, а за оцеляването при постоянно променящите се метеорологични и климатични условия е необходимо разнообразие на видовете. Това е причината в природата да има много повече самобезплодни сортове, отколкото самоплодни.
Можем и сами да определим самоплодността на растенията
За да успеем да я определим, преди цъфтежа, трябва напълно да изолираме от опрашващи насекоми един от клоните, а това става със своеобразен пашкул от марля. Опрашваме ръчно цветовете на този клон с прашец от същия сорт, но взет от друго дърво. Изолираме втори клон, който няма да опрашваме изкуствено – той ще се опрашва със собствен прашец. Третият клон оставаме без покритие.
И в трите случая преброяваме предварително броя на цветовете на всеки един от тях, за да можем да сравим броя на образувалите се завръзи. Ако в резултат на експеримента броя на плодовете, образували се на изолираните клони, не е по-малък от този при естественото опрашване, тогава растението е самоплодно. Броят на завръзите е правопропорционален на самоплодородието на сорта и варира от 15 до 40%.
Напълно самоплодни са дюлята, прасковата, кайсията, докато сливата може да бъде и самоплодна, и самобезплодна.
Независимо от това, че селекцията е доста напреднала, не липсват и самобезплодни сортове. Необходимо е кръстосано опрашване, за да се реализира пълният им потенциал. Дори и при наличието на тези условия, опрашването ще бъде най-ефективно само когато времето и продължителността на цъфтеж на основните сортове и опрашителите съвпаднат напълно. Ние си мислим, че 1-2 дни нямат съществено значение, но всъщност не е така – това оказва силно влияние, ако времето е хладно.
Да вземем за пример любимите ни череши и вишни – проучванията показват, че само при самоплодните сортове вишни и по-голямата част от сортовете череши, прашецът до 12-15 дни запазва способността си да опрашва добре. Някои сортове запазват тази си способност даже до 20 дни. Когато черешите цъфтят в студено време, а като добавим и по-късите периоди на цъфтеж (10-12 дни), прашецът бързо губи качествата си и вероятността за добра реколта значително намалява. Ако единият сорт почти прецъфтява, а другият сега започва да цъфти, тогава не може да се очаква качествено опрашване и съответно – добър плододобив.
Ето на какво трябва да обърнем внимание при избора на опрашител
При избора на сортове най-важно е да цъфтят по едно и също време, както и принадлежността им към една и съща група по отношение на узряване (летните с летни, есенните с есенни, зимните със зимни сортове). Времето и продължителността на цъфтеж на основния сорт и опрашителя трябва да съвпадат най-малко на 70%. Ако опрашителят цъфне 1-3 дни по-рано, тогава по време на масовия цъфтеж на основните сортове той ще има физиологично по-зрял прашец и опрашването ще бъде по-качествено.
Има ли връзка между времето на цъфтеж и времето на узряване?
Такава връзка не съществува – понякога къснозреещите сортове цъфтят по-рано и обратно. Времето за цъфтеж може да се промени в зависимост от конкретните атмосферни условия – при топла пролет много сортове зацъфтяват едновременно.
Може ли да се подобри опрашването?
Този проблем може да се реши, като поканим пчели и други опрашители. За тази цел трябва да напръскаме дърветата с меден или захарен разтвор – 1-2 супени лъжици на 500 мл вода, но в студено и дъждовно време тази процедура е безполезна, защото опрашителите не летят.
Съвети на специалистите за различните култури
Череши – за успешното опрашване на черешите е важно между опрашваните дървета да не растат други овощни култури като дюля, круша и ябълка, защото в този случай опрашителите ще носят прашец от тях, което няма да доведе до опрашване.
Вишни и череши – те не са добри опрашители един за друг, защото се отнасят към различен вид, но за сметка на това са идеалните съседи. За получаване на добра реколта е необходимо да засадим поне два или три различни сорта на участъка.
Повечето сортове круши, кайсии и праскови са самоплодни и не се нуждаят от допълнителни опрашители, но при много ранен цъфтеж и липса на опрашители единствено решение е ръчното опрашване, което е много трудоемко.
За европейската слива най-добър опрашител е от собственото семейство, но китайската и джанките могат да се опрашват взаимно. За останалите сортове е необходим подходящ опрашител.
Повечето сортове актинидия и ракитник са двудомни растения и на едно и също място трябва да се засаждат женски и мъжки екземпляри.
Крушата може да се опраши с прашец от ябълка и дюля, но е важно да имат един и същ период на цъфтеж, както и продължителност на живот.
Изключения от правилата
Не всички сортове ябълкови дървета (дори от една и съща група по отношение на узряване) могат да служат като опрашители помежду си. Не се опрашват добре, когато са близкородствени по произход.
Не може да се разчита и на сортове опрашители, когато имат ярко изразена периодичност на плододаване. Не може да се разчита и на дървета опрашители, имащи по-кратък живот от опрашваните.
За добро опрашване самобезплодните дървета трябва да се намират на разстояние не повече от 20-30 м едно от друго. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-малко завръзи ще се образуват. Най-добре е да се засаждат по 3-4 сорта на групи.
Между кръстосано опрашвани култури не трябва да се засаждат дървета или храсти, защото опрашителите стават носители на „безполезен“ прашец.
Правилният подход при оформяне на градината, засаждането на подходящи сортове, имайки предвид способността и характеристиките на опрашване, ще помогнат за получаване на добра реколта.
Има едно основно правило: колкото по-голямо е разнообразието от дървета и храсти в един участък, толкова по-големи и стабилни ще бъдат добивите.
