Има два вида опрашване – самоопрашване и кръстосано опрашване. При самоопрашването цветовете са двуполови – мъжките и женските части са в един цвят. Кръстосаното опрашване се нарича ксеногамия и се изразява в пренасянето на прашец от цвета на едно растение върху близалцето на друго растение от един и същи вид.
Кръстосаното опрашване оказва най-благоприятно влияние върху качеството и количеството на продукцията при тиквите и краставиците. Плодовете на пипера, патладжана и доматите не би трябвало да се кръстосват в природата, дори с участието на насекоми опрашители, тъй като опрашването се извършва преди цветовете да се отворят, но при определени условия се случва и това.
Кръстосаното опрашване е полово кръстосване, резултатът от което е нова комбинация от гени в семената. То няма да има никакъв резултат върху плодовете, в които семената узряват. Ще може да видим последствията от кръстосаното опрашване, ако отглеждаме растения от тези семена, но само тогава, когато тези хибридни семена се окажат жизнеспособни, а вероятността за това е много ниска.
Поради тези причини няма основание да се притесняваваме от евентуално кръстосано прашване на зеленчуците в градината, когато ги отглеждаме за консумация, а не за семена.
Какво е важно при производството на зеленчукови семена?
При производството на зеленчукови семена всичко е много по-сложно, а това се дължи на факта, че без присъствието на пчели или други опрашители за някои култури е невъзможно да се получат семена. Полезният радиус на летене на домашните пчели е 1,5-2 километра и по тази причина пашата трябва да е наблизо до кошерите. Понякога те летят и на по-големи разстояния – до 3 км, а дивите пчели могат да носят нектар от 3-5 км. Следователно пространствената изолация на сортовите насаждения от зеленчукови култури се определя от този показател – отстоянието от опрашителите.
В случаите, когато отглеждаме зеленчукови семена в малката градина за собствени нужди, като лук, цвекло или моркови, дори да са опрашени с прашец на растения от различни сортове, това не е критично. Все пак от получените семена ще израснат отново лук, моркови, цвекло. Въпреки, че няма да са чисти сортове, те ще са достатъчно продуктивни и годни за консумация.
Съвсем различна е картината със семената на твърдокорите тикви, чиито разновидности са тиквички, патисони, цукини, кръгли, крушовидни, декоративни и др. Почти невъзможно е да се отглеждат семена от тези култури в малката градина. Нереалистично е да се осигури пространствена изолация. Ако се опрашат с прашец от различен вид, тогава от семената ще пораснат растения със странна и различна форма на плодовете, които макар и годни за консумация, няма да са нито едното, нито другото.
Пиперът е самоопрашваща се култура, но при него често се получава естествено кръстосано опрашване, зависещо от генотипа, условията на външната среда и морфологията на цвета (при нашите условия е 0-75%). При дребноплодните сортове пипер се наблюдава най-силно изразено кръстосано опрашване, а едроплодните са с подчертано самоопрашване. Дългоплодните имат по-особена морфология на цвета и заемат междинно положение. Не са изключение случаите, при които дребноплодни сортове сладък пипер, засадени близо до лют, стават люти следващия сезон и обратното – много лютиви могат да станат по-сладки.
Естественото кръстосано опрашване изисква строго спазване на пространствена изолация от 500-700 м при семепроизводството.
