Есента настъпи, а дърветата и храстите започват да се освобождават от листата си, подготвяйки се бавно за зимните условия. В природата никой не събира листата, но явно те изпълняват своята функция по друг начин. А какво да правим с тях в нашите градини – трябва ли да ги събираме?
В природни условия рядко се засаждат дървета, храсти или цветя, никой не ги тори, не следи киселинността на почвата, не събира падналите листа. Защо ние, в нашите градини, не можем да си позволим да оставим нещата без надзор и да разчитаме на перфектния механизъм на природата?
Какво да правим с мулча през есента – да го оставим или да го унищожим?
Факт е, че в природата на дадено място растат само тези растения, за които условията са оптимални. В нашите градински участъци растат различни култури – рози, ябълкови и други овощни дървета, ягодоплодни храсти (френско и цариградско грозде, малини, къпини и др.) и се опитваме да създадем възможно най-благоприятните условия за всички тях. Ако не създадем подходящите условия, тогава с течение на времето те ще бъдат заменени с други, за които тези места са по-добри и това е съвсем очевидно, когато се вгледаме в градината.
В природата няма нищо излишно
Патогенната микрофлора, като правило, засяга слабите растения, потискайки тяхното развитие и най-често те изсъхват. Полезната почвената микрофлора минерализира органичната материя, като я превръща в храна за здравите растения. Детайл от този съвършен организъм са опадалите листа. Килимът от тях създава слой между почвата и снежната покривка, а през пролетта предпазва покълналите растения от замръзване. По-късно листата се разлагат, но почвата не е силно обогатена с хранителни вещества. Тук се крие още един удивителен детайл от съвършенния организъм на природата.
По време на вегетацията листата са богати на хранителни вещества, получават всички полезни за растенията макро- и микроелементи и благодарение на това в тях протичат сложни биохимични процеси. През есента, точно преди да напуснат дърветата и храстите, листата отдават всички полезни вещества обратно към растенията и чак тогава опадат. Следователно те имат малка хранителна стойност.
В слоя от опадали листа от овощните дървета, ягодоплодни и декоративни храсти, както и в природата, зимуват различни насекоми, в това число и насекоми вредители и ларвите им, които причиняват значителни поражения на нашите растения.
Патогените на сивото и плодово гниене, струпясване, брашнеста мана, различни видове петнистост и други болести зимуват в листата. В началото на пролетта спорите на тези гъбички покълват в гниещата вече листна маса, хранят се от нея и с нова сила заразяват градинските култури. Почистването на градината може значително да намали негативните явления.
Какво да правим с опадалите листа?
Изгарянето на листата е едно от решенията, но при него замърсяваме околната среда с вредни микрочастици дим, съдържащи въглероден оксид и други вредни токсични съединения, а количествата пепел са минимални. Те могат да намерят и други полезни приложения, а едно от тях е да се използват като мулчиращ материал за някои предзимни култури – лук и чесън.
Отличен материал за приготвяне на компост
Компостът от опадали листа няма висока хранителна стойност, но отлично подобрява структурата на почвата. Сборният компост, в който влизат и листа притежава и двете добри качества – обогатява с хранителни елементи и подобрява структурата. При правилно приготвяне на компоста загиват насекомите вредители и личинките им, но патогенните микроорганизми могат да оцелеят и да се съхранят дълго време.
Опадалите болни листа от градинските растения трябва да се обработят с карбамид преди внасянето им в компоста. Разтварят се 500 г карбамид в 10 л вода и с този разтвор се омокрят листа. За мулчиране и приготвяне на компост могат да се използват и листата на повечето диворастящи растения.
Листата на дъба, кестена и ивата съдържат голямо количество танини, които са трудноразлагаеми и могат да се използват за мулчиране, но не е желателно да се влагат в компоста, защото забавят разграждането.
Да събираме или не опадалите листа през есента е индивидуално решение, но ако не успеем да го направим, тогава трябва да стане в ранна пролет, когато вредителите все още не са напуснали зимните си убежища.
