Вредителите причиняват значителни щети в овощните и зеленчукови градини и понеже есента е времето, когато се установяват за зимуване, нека проведем наложителните дейности за тяхното изчистване от градината. Ако ги открием и идентифираме навреме, имаме възможност да осъществим и ефективната борба – дори да не ги унищожим напълно, то поне бихме намалили тяхната численост.
Листата
Да започнем с падналите листа, защото от болни, а дори и от здрави дървета и храсти, те крият потенциална опасност за градината. Листата се превръщат в убежище за паяжинообразуващи акари, хоботници, гъсеници и други вредители, а в допълнение – патогени на плодовото гниене, струпясване, петнистост и други болести, зимуващи в падналите листа. Почистването им ще направи невъзможно презимуването на много вредители и патогени.
Не подценявайте галовата нематода
А какво да правим с падналите листа? В правилно приготвения компост насекомите вредители и ларвите им умират, но със спорите на патогенните гъбички всичко е много по-сложно. Те могат да оцелеят в продължение на няколко години.
За да предотвратим пренасянето на заразата, необходимо е да третираме листата с карбамид – преди да ги поставим в компоста. За целта се използва разтвор, приготвен от 500 грама урея в 10 литра вода, като се омокрят обилно.
Голяма част от бръмбарите (обикновена златка, малинов бръмбар и др.) и ларвите им зимуват под листата или в горните слоеве на почвата. Как да се справим с тях? Обработването на почвата под овощните и ягодоплодни култури нарушава техния мир и повечето от тях умират. Тази обработка се комбинира с внасяне на подходящи хранителни вещества – органични или минерални фосфорни и калиеви торове. Здравите и силни растения, които получават всички необходими хранителни елементи са по-устойчиви на болести и вредители.
Под мъртвата кора на дърветата гъсениците на ябълковия и сливовия молец се настаняват за зимуване в пашкули. Така зимуват и гъсениците на касисовия молец.
Отстраняване на мъртвата кора
За да се отървем от тези вредители или поне частично да намалим популацията им, трябва редовно да почистваме стволовете и основните клони от мъртвата кора. Обелените части от кората се събират в съдове или върху парче плат и се изгарят, но не е желателно да се оставят на земята.
Мумифицираните плодове също трябва да се отстраняват от дърветата и да се изнасят извън участъка, защото съдържат патогени на плодовото гниене и други болести. През есента или в много ранна пролет се извършва резитба на ягодоплодните и овощни култури. Ако тя се пропусне, тогава санитарната резитба е задължителна. Отрязаните клони се изнасят извън участъка и се изгарят, защото върху мъртвата дървесина бързо се заселват многочислени вредители, патогенни бактерии, гъбички и други насекоми. Резитбата се извършва без оставяне на пънове.
През есента, особено след листопада могат да се видят много от посетителите на градината. По клоните на дърветата и храстите остават яйцата на различни видове листни въшки (черни, оранжеви, бели), листозавивачки, ябълкови молци, плодови червеи и др.
Гъсениците на глоговата листозавивачка прекарват зимата по дърветата в гнезда от сухи листа, закрепени с паяжини.
Борбата с вредителите трябва да се води на всички нива и не само есента, но и през целия сезон. Есенното време е благоприятно с това, че могат да се използват и химични средства без рискове за увреждане на продукцията. Пазарът предлага и продукти, които не се отмиват лесно и защитата може да действа продължително, а освен това активното вещество във времето се разлага на безопасни за хората и животните частици.
