На тазгодишното издание на аграрния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), който по традиция се провежда в края на ноември, голямата изненада беше масовото присъствие на представители от други браншови организации, членуващи в Българската аграрна камара (БАК). Поканата неслучайно беше отправена към цялата земеделска общност, защото бъдещето на сектора е поставено на карта и това се осъзнава много ясно не само от потърпевшия бизнес, но и от представителите на министерствата, отговорни да решават заедно с бранша купищата проблеми, понесли като във върхушка родното селско стопанство от една криза в друга.
Силно обединен, браншът е решен да не губи нито един месец или година и с общи усилия да покаже на администрацията, че политиките в аграрния сектор имат спешна нужда от оздравителни мерки, които започват от реформа в законодателството и се стигне до точно насоченото финансиране към напояването, пазарните отношения, справянето с болести и др.
В разговор по тези теми Синор.бг ви среща с председателя на Добруджанския овощарски съюз Димитричка Търпанова, която преди десетина дни беше избарана и за един от двамата зам. председатели на Българската аграрна камара. Интервюто е взето преди кабинетът да оттегли проектобюджета за 2026 г., затова и първитя ни въпрос е свързан с предишното намерение на властта да увеличи осигуровките за бизнеса.
Г-жо Търпанова, след тежката година, при която 80 на сто от овощарите са минус, как ще коментирате новината за по-високите осигурителни вноски за 2026 г.?
Не само климатичните промени бяха убийствени за сектора, но като браншови организации, обединени в Българската аграрна камара, също изживяхме криза. Добрата новина е, че от нея успяхме да излезем по-силни и сме решени в диалог с властта хората, които осигуряваме храната за трапезата на всички, да защитаваме своите права. Особено по отношение на правителствените решения, които се отнасят до съществуването на сектор „Земеделие“.
Няма човек в страната, който да не вижда, че поредното икономически необосновано вдигане на осигуровките безспорно ще предизвика ново обезлюдяване на селата, където малкият и среден бизнес е на границата на оцеляването.
За последните десет години 30 на сто от стопанствата в селското ни стопанство изчезнаха от правния мир. Вдигането на осигурителните прагове допълнително щеше да откаже колегите да се регистрират като земеделски производители. Всичко това ще ги прави неконкурентоспособни и фалитите при семейните стопанства ще се засилят. Това с най-голяма сила важи за сектора на плодовете, където тази година останахме без реколта. Да не говорим за проблема с черната златка, който се превърна в бич за мнозина в цялата страна. За голямо съжаление държавата все още не намира правилните стъпки за превенция и борба с този опасен вредител. Затова и срещите, които проведохме по време на семинара на НАЗ с експерти от Българската агенция за безопасност на храните, бяха от голяма важност за нас.
Какви са очакванията Ви за разрешаване на проблема с този вредител, който втора година принуждава хората да изкореняват градините си?
Ситуацията е тежка, особено заради топлите зими от последните години, които силно благоприятстват развитието на тази бръмбар, хранещ се с корените на дърветата. Този неприятел прелита по 200 метра на ден и, ако някъде хората нямат възможност да пръскат поради високите цени на препаратите, това се оказва проблем и за по-големите овощари с финансови възможности, защото вредителят напада и техните градини. Ние като по-големи овощари можем да си позволим превенцията и да третираме градините си, докато хората с по 2-3 декара нямат достатъчно средства за покупка на нематоди и други препарати, така че да ограничат разпространението, каламитета на тези неприятели.
Към момента неговото размножаване е голямо, защото, спазвайки европейските директиви, които забраниха доста препарати за растителна защита, които досега успешно се справяха със златката, втора година ние не можем да използваме старите продукти. В резултат на тези нападения вредителрите се разпространиха изключително много. В същото време не виждаме никакво решение от страна на Министерството на земеделието и храните и Българската агенция за безопасност на храните.
БАБХ подготви един наръчник за борба с „черната златка“, който ще бъде допълнен с нови продукти за растителна защита, но за да може тази програма да заработи и да даде възможност за финансиране на малките овощари и те да могат да си позволят покупката им, тепърва трябва или да бъде нотифицирана нова програма за борба с вредителя, или МЗХ да включи към сегашната програма за зимните пръскания на трайните насаждения и разрешените от ЕС продукти за борба с този неприятел.
Какво точно е необходимо в спешен порядък да се направи?
Не можем да ги унищожим, защото продуктите, които могат да ги убият, ЕС ги забрани заради опазването на природата. Нематодите (продуктите за растителна защита, които са разрешени) са скъпи. Затова е важно държавата да осигури помощ поне да се заплаща цената на препаратите. Важно е в цялата страна да се извършва тотално третиране, иначе дървета трябва да се изкореняват.
Притесненията ни са, че БАБХ се бави вече втора година. И ако от декември 2026 до януари-февруари 2027 г. страна ни не нотифицира подобна програма пред ЕС, това означава, че и следващата година ще бъде загубена за овощарите. Това вече е гибелно за овощарството, защото не можем да си позволи все повече градини да отпадат. Всеки от нас настоява помощта за препаратите да бъде приета, защото само тогава разпространението на тези насекоми ще бъде ограничено.
Въпреки компенсациите за пропаднали площи, които се отпуснаха заради сушата, проблемът с черната златка направо ще унищожи овощарството до две години и това трябва да се разбере от всички.
В периода 2016-2025 г. бяха изградени много овощни градини в страната. Но климатичните промени от последните две години ви оставиха и без реколта. Какви са прогнозите ви за сектора, защото фалитите зачестиха?
За да ви отговоря, трябва да ви върна към искането на асоциацията на зърнопроизводителите за спешна поземлена реформа, към което се присъединяваме и ние. Само с ново законадателство би могло да се стимулира сключването на дългосрочни договори при ползването на земеделската земя. Защото без напояване никой от нас при тези климатични условия няма да оцелее, независимо какви инвестиции са направени в градините до момента. Това е факт, който не може да бъде пренебрегнат.
Колкото до множеството проекти в градини, направени след 2016 г., те бяха реализирани от хора, които не са от бранша и не успяха да окрупнят парцелите си, за да инвестират в напояване. В момента дори да имаш наследена земя, ти не можеш да избереш най-подходящите места за създаване на градини.
Но, ако успееш да направиш споразумение със собственици на даден имот, примерно за 10-12 години, тогава вече всеки от нас би имал сигурност и би реализирал устойчив проект, така че да има смисъл от инвестицията, която искаме да направим. Затова смятам, че е крайно належащо да решим проблема с поземлените отношения и това важи за всички – не само зърнопроизводството, но и за зеленчуци, овошки и др.
Пред фалит сме - в най-тежката за овощарите години на този век
Българските земеделци трябва да имат достъп до вода, в противен случай ще продължим да потъваме. Именно затова като бранш ние, земеделците не трябва да пропускаме 2026 година и законодателно е важно да постигнем промени в ползавнето на земята. Затова сме обединени – след тежката година в земеделието имахме и тежка година за Българската аграрна камара. Но си взехме поука и продължаваме напред. Не трябва да проспим следващата година, защото част от секторите просто ще загинем. И не знам като държава как бихме могли да продължим в следващия програмен период.
Очевидно сте готови да се борите. Каква е прогнозата ви за овощарството през 2026 г.?
Пазарната ситуация в Европа доста се усложнява, защото вече се либерализира и вносът на плодове от Молдова, а това е голям производител на плодове, тоест сериозна конкуренция е за родните овощари. Падането на митата за внос на череши, сливи, които и досега се внасяха, но на квотен принцип. В бъдеще те биха нарушили силно позициите ни на българския пазар, затова трябва да се подготвяме.
Второто предизвикатество ще се окаже поскъпването на торовете от 2026 година, когато влиза в сила механизмът за прилагане на въглеродните емисии при внос на химикали. До 2034 година азотните торове ще поскъпнат значително – това ни беше представено от мениджънта на „Агрополихим“ на семинара на НАЗ. Причината е в поредната порция екологични изисквания на ЕК, ефектът от които ще рефлектира негативно не само върху торовата индустрия, но и върху нас като производители и износители на земеделска продукция.
Всички фермери в ЕС смятаме, че, ако управляващите в Брюксел не си дадат сметка, че приемайки подобни драстични екологични мерки, без да осигурят компенсации за бизнеса, ще навредят тежко на собствената си икономика.
